Facebook-или капанът на социалните мрежи

Признавам, самата аз бях много скептична към създаването на профил във Facebook. Регистрирана съм в толкова много сайтове, форуми, чатове и пр, че ми се струваше излишно, да създам поредния неупотребяван никнейм със забравена парола. Но...го направих. Казват, че всички гениални неща са прости. Факт! Една съвсем проста система - "аз-на-тебе-ти-на-мене-ние-на-Гошо", която работи съвършено, компенсира липсата на достатъчен брой РЕАЛНИ контакти и създава усещане за принадлежност в група...А Човекът е социално животно...То иска да е част от ..дял от..да не е сам, да усеща и други като себе си. И в идеалния случай, като Facebook например, ти го правиш БЕЗПЛАТНО. Ето още една ключова дума: получаваш без да даваш. Или поне не-пари. Странно или не, но някак усещаш присъствието на всички от френд листа си, съществува една особена "взаимна" атмосфера.  Оставяте си коментари  по Стените, пращате си целувки, подаръци и прочие с хилядите приложения. Бе почти като истинско...Черешката на тортата са игрите на Zyngа, чийто ключов момент са "Изпрати подарък" и "Добави съсед". Бизнесът, все пак си е бизнес. Ако искаш да минеш нивото, трябва да снабдиш социалната мрежа с поне още ЕДИН потребител. Той, от своя страна-също. И трети, и пети....Социалната мрежа се разраства и развива почти като организъм-и колкото по-голям брой са потребителите и...толкова по-добре за създателите и. Гениално! Без непрекъснати приканвания за СМС-и, обещаващи различни услуги, без набиващи се в очите платени реклами...почти без пари. Просто! И печелившо...Някой там гений се е сетил, че човек трудно би се разделил с лични средства, но виж- с чуждите изпитва по-малко угризения. И структурата на взаимопомощ е перфектния начин да печелиш, без да губиш. Трудно е, след такова уникално явление като Facebook да измислиш конкурентен продукт. Остава да се примириш да си №2 или да сътвориш иновация, с която няма да се опиташ да убиеш гигантския организъм на социалната мрежа..а ще флиртуваш с малките частички, които го съставляват. :) Защото тъжно или не, все повече се застояваме пред РС-та и по малко навън. Общуваме по между си посредством клавиатури и заместваме истинските си емоции с емотикони.  Търсим приятелства, любов и романтика в Мрежата. А тя от своя страна, търси нас...

Гениалните неща са прости, като хората ...
тук обаче ходим по тънък лед защото разликата между гениАлно и гениТално е много тънка - само една буква

какво пък ...
аз харесвам фейсбук-а ,така успявам да контактувам с приятелите си поне онлайн по-честичко .. иначе все някой е зает,ходи на френски,трябва да учи или просто е изморен... знам,че преди са успявали след работа да се виждат,знам,че баба ми 'все с фейсбук е живяла' ,но в крайна сметка тя и парно не е имала :)

не е имала парно ама зимно време са се топлили по двойки и е нямало демографски срив