Получих e-mail от сестра си, в което тя умолява да се помогне на бебето на нейна колежка. Ели е на 10 месеца и страда от синдром на Уест -спастична церебрална парализа и получава ежеминутни епилептични припадъци. Нуждае се от лечение в чужбина, а родителите и нямат нужните средства. Какво ли е, животът да те сграбчи в студените си ръце, когато още нищо не знаеш за него? Колко ли боли, да гледаш ежеминутно рожбата си и да се гърчиш с всеки неин гърч? Какво ли е чувството, вместо смях- сълзи да озаряват родителските лица? Понякога в живота няма нищо справедливо и страдат невинни детски душици...Коварни болести поразяват тези, които трябва да бъдат нашето бъдеще...И никой не знае защо! Оскотил ли се е, иначе благородния българин? Аз мисля, че не! Мисля, че не е нужно да си богат, за да помогнеш, с колкото и както можеш...За да спасим поне едно от хилядите болни дечица на България! Повече за Ели, както и сметките и епикризите и, можете да видите тук .