Защо жените харесваме лоши момчета?

Или поне ги харесваме, до като не порастнем. В момчето с тридневна брада, обеца на ухото, скъсани дънки и гаменско държане има нещо порочно, недопустимо и толкова секси! В периода, когато собствените ни хормони врят и кипят, сме склонни да простим простащината и вулгаризма, за сметка на малко адреналин, бурен секс и...разбито сърце. Защото всички знаем, че лошите момчета не се обвързват. Защо тогава мазохистично налитаме на тях, разрешавайки им да ни тъпчат и правят каквото си искат? Първо, защото жените сме идеалистки. Вярваме, че можем да променим мъжа само със силата на любовта и предаността си. Още млади и наивни, мислим, че лошото момче е просто поза и дълбоко вътре дреме някое добро. Понякога да, но по-често не. Второ, защото лошите момчета обикновено са център на внимание, а жените често робуваме на идоли и идеали. Отразяваме като сателити светлината на звездата, за сметка на собственото си Аз. Трето, защото не искаме да сме различни от останалите. Всички жени харесват лоши момчета, значи трябва и ние. Дори, ако вътрешно не ги намираме кой знае колко привлекателни. Кой знае за колко смотани и сухарки ще ни помислят! Четвърто, лошото момче обикновено не пита, а взема. Жената е склонна да се подчинява на властта и силата, дори ако тя е разрушителна. Пето, заради онова нестихващо търсене на Мъжкаря. На силния, здравия, развития, отличаващ се от останалите, от който може да стане чудесен самец. Наивността на младостта е трогателна, а понякога истински опасна. Повечето момичета преживяват този момент и порастват с друга нагласа. Че истинския мъж не трябва да се бие, за да е силен. Че не трябва да изпива по 10 бири на екс, за да е интересен. Че хигиената е точно толкова важна, колкото и уважението към хората. Лошото момче се превръща в карикатура или първообраз на всичко,  на което един мъж Не трябва да прилича. Тогава, онези добрите момчета, останали в сянка, които са чели книги, до като връстниците им са повръщали в изтрезвителното- излизат на светло. И сякаш ги виждаме за пръв път. Абсолютния антипод на изначалния привлекателен образ е тук, за да стане партньор в живота ни. Оценяваме всички онези качества, на които навремето сме се надсмивали и намирали за скучни. Бруталността и агресията стават антикачества №1. Жената започва да разсъждава от позицията на съпруга, любима и майка. Там, лошите момчета нямат никакъв шанс. Разбира се, има жени, които винаги остават на онова първично ниво и на тях рядко им провървява във връзките с лошите момчета. Обикновено, остават самотни майки или търпят физически или психически тормоз. Всички останали заравяме томахавката, за която понякога просто се сещаме с внезапна усмивка и зачервени бузи.

[http://www.youtube.com/watch?v=Ke9fV3AgBGQ]