Поема за язовеца Съби


Ах, горката Красенска гора,
от язовеца Събчо пропищя,
лосове, лисици, сови
на фауната живота той отрови

шиба всичко що намери,
даже мечката от страх трепери

катеричката Йорданка
скадко в дупката си нанка,
язовецът Събчо, тоз хитрец,
вкара буба в мекия`й гъзец!

Събчо бухала Генади
във дупето наковлади
На лалугера Стамат,
бутна му чак до врат.

на лъвът Стоянчо най-накрай му писна,
хвана Събчо, ревна, с лапата го натисна,
"Наебал си даже слона Пешко,
срам не те ли е, бре, смешко?"

а пък Събчо отговори,
без да хленчи и да спори
„Извинявай кралю, Лъвчо Бе...
Ко да праа кат ми са ебе?!”

после тихичко пророни:
"твоята лъвица - Бони
кат и го сложИх у вас
каза - няма да се мине с "раз"
шибай, язовецо мили,
остави ме Събчо ти без сили...

Лъвчо силно разлютен
вдигна кралския си член
Каза "Съби, ти за да платиш,
за вината си жестока.
Без да хващаш ти Дикиш!
Лапай тутакси Бубока!!!”

Събчо, що да прай - бубока лапна
но осени го идея най-внезапна,
каза - "лъвчо, виж зад оня ствол
как пасе си вкусен вол"
Лъвчо се обърна с гръб да види
и усети куря, да му се невиди


Лъвчо в миг замръзна,
Съби куря кат му плъзна.
Доста здравичко го жегна -
С бубата си кат камбана
Лъвчо към лицето си посегна
И в миг очите си хвана



и в гората се разчу таз новина гореща,
че и лъвчо е усетил събчовата бубата веща,
пратиха при Събчо делегация
начело със сърничката Сузана - популярна грация,
Сузанка Събчо щом видя,
зина бързо със уста,
бубата му връкна в небесата
наниза сойката Милена баш между краката!

Съби бубата подхвана
първо сойката наниза
Сетне бодна и Сузана
и за да я цял КУРниза
Делегацията – Виж!
Подреди на куря той кат шиш

шиш ли казахме, о не!...шишлик бе цял.
лесът за ден-два той изпонаебал,
не язовец, ам` центрофуга цяла,
бубока кат рзмаха - сякаш вие хала...

не останали накрай гадинки живи,
само мечката Сузана, с бузките игриви
зимен сън дося си спала,
за инцидента с наший Събчо - нищо не разбрала...

А от мечката Сузанка - царица на горити,
сто мечока са си тръгвали протрити,
куромелачка страшна и прочута
ето кой на Събчо ще удари шута

ближе ли е краят на таз дръзновена поема
за на язовеца Съби многочлена?

Меца от сън се събуди,
Прозина страшната уста.
Гледа новините и се чуди,
Кой гората цяла наеба?

Почука някой на вратата -
напористо, доста грубо.
Отвори тя и що да види -
Язовецът Съби чука с буба

Протегна се могъщата мецана
Съби за бубата палава хвана
И изведнъж таз наща меца
Си пъхна Съби цял в гъзеца.

„Хайде щом си майстор ти
Пробвай и мен задоволи
Вътре даже няма да си сам
Гарги има цяло ято
Там е и бикът Зидан за негов срам.
От миналото лято.”

оттогава Съби там остана
не изпълни той горчивата закана
да наебе вси твари на света
Стигна само на Меца в гъза.

Автори: Duende и Violator

ем си сърничка...ем си мецана
ма поне си наебана

Има още...........ша ви ги пусна и тех по некое време

Поема за мастития язовец Съби
и чудната му екскурзия до Маракеш.


Язовецът Съби, дръзновен,
за Маракеш замина в този ден,
чул ебане кво го чака там,
за туй сега ще ви разкажем вам!

От самолета още той започна
и стюардеса сочна опна.

После двамата пилоти
в задниците наломоти…

даже дясната турбина
със бубока не подмина.

Самолетът се разтресе
и надолу се понесе!

В Маракеш щом Съби стъпи
стрес и хаос там настъпи,
де що видеше да мърда нещо,
бубока пъхаше зловещо...

Знойната танцьорка на кючек -
кръшната Шехеразада,
насред поредния гьобек,
Съби задно изненада!

Жирафът Христофор за Съби като чу,
уплашен каза "не хачу".
Към жарката пустиня хукна във галоп,
но изведнъж усети удар като с топ,
но туй не беше пушка на ловджия,
а бубата на Съби, влязла му до шия

Щраусът Златин, чутовен исполин,
главата си зарови в дюната по пладне.
Съби го видя, одърви буба цял аршин,
Каза си „Кога ли пак, щраус ще ми падне”.

Златин го заболя, понечи в миг да стане...
Но Съби го набоде и изпружи като знаме.

В Златната Джамия,
ходжи се събраха.
В молитвената поза,
молитвите запяха

Съби се промъкна, на имама го втъкна...
Той като завика, огласи квартала.
Ходжите признаха "Евалла - Не глас, а хала!!"




И решиха тез мастити ходжи
да призоват на помощ Мохаммед,
спасение пророкът да предложи,
от язовецът свръхнапет.

Запяха те молитви мазни,
как Съби трябва да си ходи,
но той в уста им се изпразни,
та млъкнаха…
..и продължиха маракешките несгоди.

Майсторът сладкар – Азис,
разтегляше в дюкяна си локум.
Тамън похапваше ориз,
когато чу се страшен шум.

За миг погледна настрани,
дочул той виковете на имама...
и Съби в локума се настани,
маскира се цял - грешка няма.

Азис в кутията бръкна
за парче локум с десницата груба,
все да го навива и разбра,
че туй локум не е а Събевата буба.

И докат се усети, че станала белята,
бубата на Съби му влезе във устата.

Бедният Юсуф, на килими продавач,
взе да си раздига сергията по здрач.

Съби се маскира под черга пъстроцветна
Юсуф се наведе, и изведнъж му светна,
“АЛЛАХ, АЛЛАХ” - Юсуфа викна,
гат наший Събчо през чергата га тикна.

Блажената ханъма Зайбине
навън прането си простир,а
свирка си любимо песенче,
нищичко не подозира.

Съби промъкна се на пръсти
зад полите и чевръсти
и докато се усети
Зайбине изяде си прането


Шакира - продавачка на маслини
със бозки едри и бая сланини
се бе напурдрила за своя годеник
и даже грим бе сложила по своя лик.

Че скоро мислят да се женят,
но пък дали ще оцелеят!?


Обича Съби мазнички маслинки,
от тях мъдурите му ставаха кат динки
и през нощта във магазина се набута
маслини сочнички да хрупа.

Шакира влезе в магазина заранта
надупи се да вдигне на тезгяха тенекия,
но замръзна с запнала уста,
досетихте се - Суби с буба награди я!


Годеникът на Шакира се разпени -
"О, язовецо надарени,
защо в гъза налупи мойта буля,
где сега от този срам да се потуля"
А Съби доста напращял, нали маслини яде,
бубата извади….и му я подаде,
та да могат със Шакирка
заедно да му направят свирка.

Тъй както Съби беше загорял
подкара той клиенти, персонал,
сред мушмули, банани и маслини
отнесоха го даже група монахини,
дошли да купят чай за манастира
със тях палува Съби много, без спира.
чу се, че останали след туй във Маракеш
за Съби питали, и плащали във кеш.

В бара "Казба" стария Селчук
пуфкаше блажено с наргиле
с вълшебна смес упойващи тютюни
зареял поглед в китни дюни

Съби до него се настани
и инспектира му дупето клето,
отсече "Стар гъз - нема да влезе, уви!"
..И го бутна цял в наргилето.

Селчук напъна яко мундщука
И бубата Събева през наргилето засмука!


Знайте, правичко ви думам,
всичко съм видял,
става винаги зулума,
Съби дето е вършал

Гат палавникът Съби
напусна Маракеш,
нищо не остана
тамо да ебеш!

смятам да споделя с вас едно стихче научено от баща ми като малка, което в последствие ми попречи доста за да науча оригинала в училище

О щипка,
три дена на баба
прането виси на въжето,
гащите тръпнат
друг път не видели
в едно да се бият
ризи и фанели

Една друга интерпретация на Шипка:

"Три деня нашите дружини
скачат на пружини
и турците лоши,
замерят с гумени галоши.
Гъзо си да съдерете
шипков мармалад няма да ядете."

А ето ви и две мои любими стихчета:
"Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
е*и им мамата на другите
и гледай ти да си добре!"
Не винаги работи, но е хубаво човек да го има предвид.

***
и още (този път с национален патос):
"Гъза си с рози накичи -
че е на*ран да не личи.
Страна на розите сме ние
тук всичко може да се скрие!"
Р. Ралин

то съй видяло, че петък е ден на поезията

ето нещу от зимната ми поезия :


най-обичам да пикая
зимно време по снега
жълти кръгчета да прая
и пишката си да въртя

Ако се напъна довечера да издиря ранностудентските си поетични полюции може да допиша това с още три стихчета - за всеки от сезоните, ама предупреждавам, че са си гаднички