Говори ми в рима : Загуба на време

LINKI_BLINKI

И днес вали..отново..,пак
И пак душата тъне в мрак
И пак се лута безпризорна
А таз усмивка тъй притворна...
Какви ли мисли в ней се крият
Какви ли грижи все я пият
И как успява да се бори
И как успява да крещи
Да търси чистите простори
Да вярва в своите мечти...

sando

Слънце весело пече, /sun/

мене пак ми се... /smoke/

malkiq_dqvol

най ми е добре /dance/

лятото на море /dance2/

да си лежа под чадъра /smoke/

като овчар на къра /kreten/

sando

LINKI_BLINKI написа:

ред дойде за мен накрая,хора
въпреки душевната умора
два,три реда тука да положа
и да внимавам да не се изложа...
и обзалагам се ,не можете позна
че ще хортувам аз за.... любовта :)
какво е тя,дали е чувство или вкус на устни
дали е звук или пък думи е изкусни..
дали минава покрай нас редовно
дали измамна е,убийствено лъжовна..?
дали забравяме я или я желаем
кога за нея борим се ,стараем?
кога я пускаме да отлети далече
дали във нея вярваме ний вече...

Любовта, момиче, е като акумулатор -
събираш чувства и емоции с гутатор,
които в слънчев миг изкристализират,
отприщени, като потоп, изливаш и... умират...

но в този мимолетен миг се чувстваш жива -
изящна пеперуда-еднодневка срамежлива,
която е готова, заради красив импулс,
c цветята да танцува танц, до сетен пулс

http://www.designboom.com/contest/files/3_theparts.jpg

LINKI_BLINKI

и ходейки сред слепи хора
да срещне нечий взор сияен
И в себе си да се усмихне
Да му отправи зов потаен
И после бързо да притихне
Въздишка тежка да отрони
Да продължи напред,нататък
И вечно тоя миг да гони
Макар и бил той толкоз кратък
Да се събуди сутрин нова
Да се усмихва все ,безкрайно..
И да се бори е готова
Че нищо не е вечно,трайно...

LINKI_BLINKI

и току-виж накрая на деня горещ
решиш два мига просто да откраднеш
и да избягаш ти от тая страшна пещ
та във безвремие за кратко да изпаднеш
във паралелен свят на мисли да отидеш
и да усетиш вятър по страните
във тъмното през моите очи да видиш
как времето край теб прелита

.......

LINKI_BLINKI

Гласът и,някога прекрасен
Сега тъй стържеше...зловещо
Умът и –бистър ,весел,ясен
Сега се луташе във нещо
Очите,помътнели,сиви
А някога , така искрящи
Забравил колко са красиви
Сега го гледаха незрящи
Умираше духът и ,бавно..
Убиваше я самотата
И времето вървеше бавно
Умираше и красотата
Смехът им,някога лудешки
Сега е само кикот странен
Сега се милват със насмешка
Плачът е станал ураганен

/fubar/

djesy

Самота - мразя това чувство проклето... /sick/

обич тръгна ли да търся, чувам все "заето". /nose/

И в мъглата гъста кой ще ме прегърне... да не се изгубя?
Как от съня самотен щастлива някой ден да се събудя? /blush/

Ще ми подадеш ли ръка?
Или ще ме оставиш и ти да потъна в мъглата студена...
Ще ме отминеш ли,когато съм тъжна и смутена?..
Сега съм слаба и търся опора,
самотна съм...сред толкова хора... /cry2/

Djaaack

Самотата, грешница сама
не е ли тя случайно пак наречена жена?
И какво да правят всички влъхви
Остави таз самота-срамота /nose/

!
Стига все си търсила опора
ей ти-дръж се за топора /kiss/

djesy

Веч не съм самотна /kiss/

Джако пусна котва.
акостира в наше село /kreten/

туй момче нейде се беш запилело /nose/