От тук насетне се отказвам...
Защо ли все да ти разказвам
Защо ли все след тебе тичам
Защо от гордост се отричам
Защо е лек за всяка мъка
Усмихнат да те видя тука
Защо макар да те сънувам
Да те докосна се страхувам


по повод на любов 'зелена' ,
която ще умре несподелена
( двоумях се дали да го постна в тема 'всички жени сме патки' )

да ти кажа, все тази е -
щом се влюби, става патка
и избива на поезия

Това е непоносимо, някак непреодолимо,с мен несъвместимо

Да мина на пет сантиметра от теб,а сякаш е била огромна пропаст ...

Поне да бях пропаднала във нея

Поне за миг за теб да не копнея

Или пък не, да бях я прелетяла

Във твоите ръце аз бих се спряла

И вик сподавен чувам вътре в мен

Защото ти си все така студен ...



поднасям си сърцето на тепсия
ако си гладен,моля,отнеси я



Така във свойто отчаяние,реших да правя заклинание

Ще взема билка,две, око от жаба

Ще питам мойта стара баба

Отвара ще забъркам вещо

(дано да не объркам нещо)

ще се престоря на принцеса нежна

с лице невинно,белоснежно

ще го намеря,с думи ще го прилаская

отварата да пийне той накрая

дано във мойто начинание

(изпълнено с безкрай старание)

Да взема да сполуча най-накрая

И принца на мечтите да омая

Имам други планове за любовта.
(Вместо с теб или със друг да я споделям.)
Решавам с нея тихо да се разделя.
И простичко ... та Дявол да я вземе...

Ще я пусна в мръсния канал...
(През цедката на мръсните ти мисли.)
Ще скочи от последния етаж...
Сама, защото е поискала...

Ще се застреля в глупавото слепоочие...
(Преди да е видяла мен у себе си.)
Ще я превърна в тихо многоточие.
И ще се влачи само подир времето...

Ще я прежаля! (Без дори да я обичам.)
И ще я стисна в твърдите си длани.
Една любов покрита с безразличие...
...За нея имам други планове...

(Не помня от кого е,Пепи каза,че е от Камелия ,но ми пасва на настроението)

Яла моме да те цукнем, цвеке да ти подарим
Чучни, турим те на сенкя,
С грозгье благо че те нагостим!

Па че идеме в реката,
гъзаре да си печеш,
Кеф ти диеме в гората,
Гъби благи да береш.

Убови са ти образи, длга ти е и снага,
Видим кво че ти прилега,
Ти на мен да си жена.

Умеш ли да месиш турта?
Чушки с бобец да печеш?
Заран мекици да правиш,
чрги в бара да переш?

Умеш ли да скубеш перуш,
С хурка влъна да предеш,
Ютаница да забръкаш,
Курешките да сметеш?

Де ма, де постой къде побегна?
Забовари да ти кажем що съм и вишис,
Я че идем да полегна,
Айде бегай- дири футбалис!

она йощ на 'месиш турта' подпали

Яла мале,да ти кажем
Колко убава съм я
Ютеница че ти мажем на комат , земи я ,на
Ама сакам мило либе,да не муаш чесън ич
В пивница да не замръкваш
да онодиш ти дувара ,дека правен е с кирпич

Де го чукаш, де се пука
лудница настанала е тука
Дреме ми на патката-все още
Де да беше всеки ден кат снощи..

Ей го Джако тука,
на вратата на лудницата пак почука ..
Тая патка не задрема,
ни пък хвана хрема ,/nose/
свински грип я дебне,
Джако търси нещичко да е..не .
Срах не хваща го юнака,
ни деням ,ни в мрака ,/nose/
бързо нощта да се спуска ,/big/
на патката,Джако да даде закуска .
Русокоса,дългокрака ....
таз патка си незнае апетитя и мерака

Да вдишваш ала да не дишаш
Да виждаш в мрака светлина
Да търсиш в празнотата смисъл
Да вярваш в пълната лъжа
Вървиш по път,но без пътека
Летиш,но паднал си в калта
Прегръщаш мисъл за човека
Докосваш само суета
Щастлив си,но не се усмихваш
Усмихнат криеш пък тъга
И вечна жажда все те гони
Макар потънал във вода...