А гласът ти вали като дъжд
и е мокра косата ми,
и ухае на пролет, на пръст
и на влага, разпукнала клоните...
Как вали, боже мой,
аз усещам дъха ти тук някъде,
но във този порой
вече нямам очи за посоките.
За какво ми е синият ден
със бонбонени улици
и небето, избръснато гладко,
без никакви облаци,
и дъга за какво ми е -
с тази шарена рокля на уличница.
В мен гласът ти вали като дъжд.
И съм цялата мокра.

Таня Пенчева

От Бг Лесбиан ... сайта

Следите на времето...
Това са малките ни мигове...
Тези подаръци на живота...
Малки, малки мигове...
Малки, малки подаръци...
приготвени за нас...
Нас, които сме толкова съвременни...
че само в тези малки мигове успяваме да оставим следи...
Следи от една ласка...
следи от една вечер...
които... се научих да обожавам с времето....
Също както душата ти и тялото ти...
В нашита магическа градина... на сенките...
Докосването ни...
нежно... силно... живо...
Отъждествяваме се... и потъваме...
в най-прекрасното нещо, което може да преживее човек...
Любовтта... безкрайната Любов...
Тази, която може да разцъфне само в такива мистични градини...
каквато е нашата...
Ти си моето цвете...
Усетих го в аромата на думите, които оставяше след себе си...
И в гласът ти... и в погледът ти...
Едно неповторимо цвете...
Избрано... многоцветно...
Пълно със живот и влага...
Прекрасно... и толкова чувствително,
че искам да го предпазя от лошото -
очите на тези, които не вярват в силата и в красотата му...
Любовта дълбоко променя човека...
осветява пътя вътре в нас...
изтъква качествата, които сме се страхували да изразим в студа и
хладнината...
Любовтта е тази горещина, която усещам, докато те гледам...
Да предлагаш себе си... на мен...
Да приемаш чувствата ми...
Да жадуваш за влагата ми...
Да пускаш корени в почвата ми...
Да тръпнеш при полъха ми...
И да излъчваш красота...
Да разцъфваш...
Да ми показваш колко си готова...
Да дадеш плодове...
Усещам те...
Всяка вечер усещам ласката ти...
песента ти...
поканата ти...
И си мечтая за деня,
в който ще ти подаря чувствата си...
в който ще ти предложа следи от една неповторима любов...
Една моя мечта...

Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло,
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти... Сълза
пада в тъмното.Свети лицето.
Няма време, пространство и Бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
/нямам спомен на кого е/

Изпратих ти послание
с лъчите,
и малките прашинки
в тях,
танцуващи
на зазоряване.

Да си до мен
не искай да е грях.
Росата чиста е,
като сълзица,
не ранява,
а аз не съм, не съм
светица...
И мъничко от мен
в отровата
по спящите листа
на олеандъра
остава...
/не помня чие е/

В цъфналия лен
автор: angar

Всички искат да се любят в цъфналата ръж.
Ала аз – като най-влюбен и най-нежен мъж,

искам моята любима да се люби с мен,
в синьо ложе от коприна – в цъфналия лен!

В цъфналата ръж, дори да е без бодили,
гъделичкат ни в носа острите осили.

А и цветният прашец ще вали и дразни
голите ѝ рамене, потните ѝ пазви!

Искам моята любима да се люби с мен,
върху сините талази от разцъфнал лен!

При това ленът да бъде толкова висок,
че отгоре да ни вижда само Господ-бог!

:)

Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.

И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.

За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.

Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.

И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.

Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям,полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!...

Мадлен Алгафари

Ебало си е майката, приятелю...
Нещата? Все с очакване да тръгнат.
В зъбите ни от стискане е пясъчно,
в душата камък капе, като жълъд.

Животът разпродажба е, приятелю.
Мечти - за хляб; надежди - за петаче.
И всеки миг превръща се в предателство,
а вярата ти кашля кръв. И храчи.

С обърната лъжица ям, приятелю.
И чашата по навик все разливам.
Затичам ли към теб, попадам в кратери,
но... пречат ми крилете да умирам.

Осъдена, без право на помилване,
да съм ти нито чужда, нито близка,
сега ти пращам сбогом, до поискване...
А ти го приеми. Ако ти стиска.

Гергана Иванова

VІ.

Сънувах те като пясък.
И затъваха в теб ходилата ми
и ме галеха песъчинките
нежни.

След това и вятърът дойде
ала не искаше да заличи следите ми
и повеите му
заобикаляха.

След това и вълната дойде
и пяната й пропъпли по теб
като балерина
на пръсти.

Най-накрая в теб кацнаха
и две водни кончета
летели дълго слети
и правещи любов.

Сънувах те като пясък.

После себе си – като змията
която пълзи и изписва
на таен език:
аз съм.


Едвин Сугарев,
СЕЗОНЪТ НА ПЛАШИЛОТО



...две водни кончета, летели дълго слети и правещи любов.



...змията, която пълзи и изписва на таен език: аз съм.