Помощ, разбиха ми сърцето!

Да допуснем, че незнайно за самите себе си как, сте успели да изпуснете нещата от контрол и сте се влюбили. Някои хора са по-влюбчиви и чуствителни от останалите, други - сме по-често темерути:),  но рано или късно на всеки му идва "сляпата неделя".  Срещнали сте ГО/Я и нещата вече не са същите. Розов фон, прелитащи птички, феерия от сърца, влюбен поглед....нещата са ясни. Ако отсреща отговарят по сходен начин, тогава всичко е ок и може да не четете темата. Ако обаче, чуствата не са споделени...тогава:
1. Не се затваряйте в себе си! - Той/тя не е виновен за това, което е. Единственият, който ще страда от изолацията, сте самия вие. Няма да го накажете по този начин.
2. Потърсете приятелите си! -  Истинските са там и ви чакат. Въпреки, че напоследък сте ги пренебрегвали. Излизайте възможно най-често с тях и няма нищо лошо, една две вечери да си позволите повече алкохол. Тежки са само първите дни....
3. Не търсете вината в себе си! - Ние сме такива, каквито сме. Да се обвиняваме в ниско качество, защото някой не ни е обикнал, е глупаво и товари само собствената ни психика. И за бога, забравете това противно клише: "За всеки влак-си има пътник". Вие не сте влак, а голяма и сложна композиция. Глупакът, който не ви е оценил по достойнство е един, а тези които го правят-много повече!
4. Обвинето го/я! - Вътре в себе си го обвинете във всички пороци, които се сетите. Потърсете недостатъците му/и, фиксирайте се върху лошите му страни. Не прекалявайте, целта не е да намразите човека, а просто малко да облекчите наранената си душа.
5. Скъсайте снимките, прекратетете контактите! - Не правете секс от съжаление! Ако наистина сте преценил/а, че човекът не си заслужава усилията да го имате, приключете всичко отведнъж. Без уговорки и без самоубеждения, че този път ще е последен. Казвате: "Край!" и спирате. Ако смятате, че човекът е читав и бихте искали да останете приятели, просто временно прекратете всички контакти, до като преживеете първоначалната болка.
6. Бъдете егоисти! - Вие сте най-важният/а в случая. Правете за миг само това, което ви е приятно, без да се съобразявате с никого.
7. Пазете гордостта и достойнството си! - Не се молете, не убеждавайте, не плачете, не се тръшкайте. Вдигнете гордо глава и знайте, че някой ден, ще срещнете правилния човек и той ще ви обича по начина, който заслужавате. А до тогава има толкова много интересни неща за вършене...
И накрая....любовта е хубаво чуство и най-вече, положително. Нищо лошо няма в това, да го преживеете, макар и с край, който не ви устройва в момента. По-лошо е, изобщо да не го допускате. Животът ни е един и без малко колорит, би бил твърде скучен и еднообразен. Понякога, когато си тръгнете, може да ви се случи отсрещната страна да съжали, че ви е изпуснал и внезапно да осъзнае чуствата си. Дайте му/и шанс. Не постъпвайте зле с него/нея, само защото смятате, че той/тя ви е наранил. Ако все още изпитвате нещо.... И последно: Животът е това, което се слува, до като правим планове за него. :)

Толкова е лесно да го кажеш и да повярваш, че можеш да го направиш..., а всъщност нещата не стоят така.Винаги се надяваш, че нещата ще се променят..., че той/тя ще осъзнае колко много ще пропусне, ако не е с теб..., че едва ли ще има друг/а, който/която ще го/я обича така както ти.
Всяка нощ си лягаш с тази мисъл и сутрин ставаш с нея....Времето лекува, но колко време трябва да мине, за да залечи раната оставена в душата ти?

Колко време ли?Понякога цял един живот.

А понякога просто се събуждаш една сутрин и отваряйки очи си казваш "Господи, каква заслепена идиотка съм била". Любовта може да трае цял живот, когато е споделена. Иначе не е възможно. Страданието може да е по-дълго, но това не е любов. Това е отказ да прогледнеш и да разбереш, че всичко е свършило и няма връщане назад, в миналото.

Аз съм на мнението на Джулс,несподелената любов най-често завършва просто...като се събудиш една сутрин....

Абе,несподелена,несподелена,пък вземе че стане на обратно,ти да не я споделяш.Върви я реанимирай после.Ей,този номер не мога да го разбера.

Случва се, наистина, Казинка....тогава става малко неприятно, ако ролите се обърнат....

Не можеш да обичаш по поръчка. Не могат и да те обичат само защото ти така искаш. Любовта не е "концерт по желание" - тя просто те връхлита. Ако можеше щеше да е много по-лесно....Но може би нямаше да я има онази тръпка, усещанията за пеперудки в корема, желанията, копнежите, усещането, че света е съсредоточен само в един човек, който е всичко за теб.....Някой бе казал нещо от типа, че " Ако я нямаше болката как щяхме да познаем щастието? ..."

много странно си пишете тука , не мога ви разбера баси ... толко ли съм тъп...

Не, просто си мъж.....

Може ли да не ми взимаш думите от устата