Самотата е хубаво нещо само в границите на разумното.
Съзнателната изолация на мен лично ми помага да си възвърна спокойствието. Приятелите ми знаят това и просто ме оставят намира, защото ме разбират. Но има хора, които казват "как може да не ти е скучно"...ами не ми е...в общият случай съм си самодостатъчна

аз па се чуствам длъжен да споделя какво казваше дядо ми
той е все още жив , но е сляп
казваше ми , по-повод на това ,
че аз също твърдях ,
че се чуствам добре когато съм сам
и постоянно му цитирах една поговорка ,
че на вълкъ му бил дебел вратъ
оти сам си вършел работата и сам си ядял агнето,
а той ми викаше , дияне ден ше дойде , ше разбереш ,
че човек и за кенефа не е сам
започвам да усещам какво се е мъчил да ми каже
за всеки усещането е различно , ама с времето стигаш до този извод ..

Знам само, че често самотата е личен избор.

дам дано не дойде момента в който започна да имам нужда да ме придружават до кенефа , иначе смятам ,че пиринципно дядо ти е бил прав

"Езикът ... е създал думата "самота", за да изрази болката от това да си сам. И той е създал думата "уединение", за да изрази великолепието на това да си сам. " извинявам се за грубия превод , на немски може би звучи по-добре

Кикер, рядко съм срещала по-добра периферизация на думите си...моите уважения, че с едно изречение каза почти всичко, което аз се опитах с десет

според мен са нормални и двете състояния ... да се чувстваш добре и сред хора, и сам
това важи в случаите, когато не си преситен с едното и гладен за другото

Гадно е да се чувстваш сам, когато си сред хората...