Отиде ми българският, с който така се гордеех От както списвам тук и преди това-в Гепи, "прихванах" изрази за чудо и приказ.... Виновници са основно Злинака и Суис, но съм се заразявала и от останалите...По лошото, че се хващам да ги употребявам и навън

Най-паразитни са ми " убу", "отатъчи", "ле", "сас", "вав", "дан", "ко"

Единствена ли съм

чи тъй е по-лесно и съкратено писането

не, не и не!!!
и аз се заразих и забелязвам, че така започвам да говоря.
Ужас.

Хахахаха, заразата е всеобща, аз съм учителка, като слушам децата как говорят, ги пародирам понякога, за мен е лесно да говоря и така и иначе, но никога не забравям къде съм, съобразявам начина си на изразяване с хората, времето и мястото.

е то и аз гледам да се съобразявам, но оня ден затворих на най-добрия си приятел с "убу стига си мрънкал, ше видим дале нема да дойде..."

ти си учителка и ти е лесно, ама ний като не сме ?

при учителите е така
моята класна, като учех в Банско си говореше съвсем нормално в час...но след часовете, като почнеше да приказва на бански диалект

Мдаааааа, професионална деформация, свикнала съм да се контролирам, не че като отида да пия бира с разни дружки, не говоря другояче, веднъж в една компания с непознати, ме попитаха , какво работя, като казах, че съм даскалка, ме изгледаха , като гръмнати, държала съм се нетипично, веднага започнах да говоря, както си говоря в училище, казаха, че се гъбаркам с тях.

кажете, ще познаете ли какво означава:

сабале ресалисе

на сутринта се аресали