Много време се каня да направя тази тема и един коледен подарък ме накара най-сетне да я пусна Тази Коледа юристката на баща ми ми подари една доста интересна малка книжка, която със своите 100-тина страници ме накара да се замисля над много неща. Целта на тази тема е всеки да каже мнението си за определени книги и да ги препоръча на други, които биха искали. Бях решила да я кръстя "Любими книги/автори" ама стана много изтъркано ... затова просто "Библиотека"... а сега пак на книгата ... името й е доста цветущо .. "Кой ми все сиренцето?" , а автора е Спенсър Джонсън .. няма да ви отнеме повече от 2-3 часа да я прочетете и си заслужава доста

Напоследък не ми остава много време за четене на книги,но бях чел "Подпалвачката" на Стивън Кинг,много ми хареса,много повече от филма.

п.с.Фей ти Алис Купър ли слушаш?

за Кикер : ще те набия в тази тема спама е забранен
за Денти : аз какво ли не слушам аз харесвам песните не точно изпълнители просто немога да робувам само на един стил защото доста шарена музика харесвам

Кажи нещо повече за книгата де, Фей! Така ми звучи като някоя от ония детските книжки дето като ги разгърнеш и се изправят разни макети и можеш да си играеш с тях или като книжка писана от предишния Председател на НС.
---
Аз съм фен на НФ по принцип и лют фен на Тери Пратчет по същество. Препоръчвам поредицата за Света на Диска на всеки, който обича да се забавлява с четиво на няколко нива - хумор, занимателна фабула, хумор, главоблъсканки...
Винаги най-интересно ми е да се опитвам да отгатна какво от реалния сват е отразил тоя път в някакъв фентъзи-пародиен образ от Диска; напр. имам някои съмнения, че Чудовищната команда е посветена на Балканите и в частност се визира и оня случай с Резовска река, която служи за естествена югоизточна граница между нас и Турция - едва ли има някой дето да не го знае случаят, дето турците отклонили течението да изяде от нашия бряг и така да ни намалят територията, а нашите веднага изстреляли незнам си колко трудоваци, които спретнали за една нощ такъв насип от наша страна, че реката навлязла в пъти по-навътре в турска територия; не знам дали е истински случай или анекдот, но явно и Тери Пратчет го е чувал /освен ако не се носят такива анекдоти и за други държави, което също не е изкл./)
---
Няколко по-сериозни книжки, които препоръчвам на всички са "Майсторът и Маргарита" на Булгаков;
"Къщата на духовете" на Исабел Алиенде;
"Ева Луна" и "Приказките на Ева Луна" на същата, но по възможност след като сте чели "100 години самота" на Габриел Гарсия Маркес - ще видите колко си приличат по тая латино мистика и пищна образност и колко се различават по оптимизъм и феерия при първата и песимисъм и тежест при втория...
Има и други, но ще претрупам поста. Аз като цяло обичам да чета и никога не би заменил която и да е книга за най-добрия филм по нея...
---
Денто, щом ти е харесала "Живата факла" имай предвид, че тя определено не е най-добрите му книги. Намери си "Мъртва зона", "Дългата разходка", "Четири след полунощ", "Прокълнатият Сейлъм'с лот", "Тъмната половина" и не знам си колко още. Не е за изхвърляне и приказката му за "Очите на дракона" или "Талисмана", тази последната е в съавторство с Питър Строб, май.
Стивън Кинг е много гадно въздействащ психологически - четеш как всеки герой говори и разсъждава по специфичен за него си начин, вживяваш се неусетно и почваш в един момент даже да вярваш на емоционално ниво в небивалиците му... Много е силен. Ако не се беше забил в тези хорър-романи щеше да е един от сериозните световни класици на съвремието. В годините веднага след промяната (началото на 90-те) в БГ го издаваха на кило и се бях запалил много, ама малко му се преситих в един момент. После излезе "Зеленият път" - приятна е. Препоръчвам ти и нея (май вече я издадоха и в една книга, че първоначално беше в няколко малки книжлета - всяка за отделна глава от книгата).
Айде стига толкоз, че никой няма да го прочете това...

ще сложа малко коментари за книгата понеже ако тръгна да я разказвам ще се загуби ефекта. Но основната тема е че се разказва как 4 различни героя възприемат промяната и това че са им орнели "сиренцето" и какво правят когато им го отнемат.

„От време на време се появява, по-някоя книга, която отваря врата към бъдещето. „Кой ми взе Сиренцето?!" оказа точно такъв ефект върху мен. Спенсър Джонсън ми отвори очите за промените, които се извършваха край мен, но които аз все още не забелязвах. Задължително четиво за Новото хилядолетие."

Дейвид А. Хийнан, член на Борда на директорите, Висш център по мениджмънт „Питър Дракър"

„Всеки признава, че промяната е неделима част от професионалната му работа, но малцина от нас очакват и приемат промяната като реалност в живота ни. „Кой ми взе Сиренцето?!" е простичък и разбираем пътеводител, който всеки от нас може да използва, за да се справя с промените във всяка конкретна ситуация."

Майкъл Морли, старши вицепрезидент, Eastman Kodak

„Веднага щом прочетох „Кой ми взе Сиренцето?!" купих по един екземпляр за директорите от техническото направление на нашата фирма, защото съм убеден, че тази книга може да ни помогне да се справяме успешно с непрекъснатите промени, с които се сблъскваме в нашата работа - от променящите се екипи до разработването на нови пазари. И се надявам, че и те ще подарят по един екземпляр на хората, с които работят."

Джоан Банкс, специалист по ефективност на изявата, Whirlpool

Сега е мой ред, освен изброените книги на Исабел Алиенде, излязоха и още няколко нейни, автобиографични в същността си:,,Паула,, ,,Афродита,, другото заглавие ми се изплъзва в момента.......освен нея, харесвам Лаура Ескивел ,,Като вода за горещ шоколад,, Джоан Харис:,,Петата четвъртина на портокала,, ,,Шоколад,, ............тези са ми любимите, чела съм и още няколко нейни.Харесвам Джорджи Амаду, чела съм няколко негови книги, невероятен стил и изказ, последната негова книга, която четох, беше ,,Габриела карамфил и канела,,.Сянката на вятъра ,, Карлос Руис Сафон.Всичко каквото се сетите на Кърт Вонегът, любими са ми ,,Фокус-бокус ,, и ,,Добре дошли в маймунарника,,.
За Тери Пратчет няма да говорим, обожавам да го чета, както и всичко , което се води фантастика, или фентъзи, тук списъкът е много дълъг.

Добре ме сети за Вонегът! Велик! Чел съм много малко от него - Роузуотър и Кланицата, но съм голям фен. ТОй е от авторите, които ме карат да се страхувам да посегна към тяхна книга, защото не знам дали няма да се натоваря извънредно.
Виж един Ремарк е друго - пише за ултра гадни събития по един такъв незлоблив, спокоен, жизнеутвърждаващ, философски, но непретенциозен и непримиренчески, а по-скоро оптимистичен, начин.
Така беше и с "Трима другари" и с "На западния фронт нищо ново" и "Обратният път", и с "Искрица живот".
Абе, изчиташ книгата, главният герой си умира, но ти вече си се подготвил за това, знаеш, че е неизбежно, но първо си усетил, после почувствал, а накрая и осъзнал, че той си е отишъл удовлетворен, а и ти също не го усещаш като загуба или трагедия, а по-скоро като някаква негова си житейска победа...
... и в крайна сметка книгата те зарежда с оптимизъм - това е то животът, живей го пълноценно и няма да съжаляваш, когато ти дойде времето (предпоследната книга, която почетох беше "Искрица живот", чак се радвам, че в студентските години, когато го бях подкарал не можах да му намеря всичко, та сега си имам за по-нататък )

***
(Каранелка, правилно ли го членувах онова горе в болд, че никога не съм сигурен)

А сега два мои много любими автора
1. Фредерик Бегбеде - малко странно пише да не кажем чалнато .. има много странен начин на писане и мислене, но книгите му са доста интересни
Мемоари на един откачен младеж
Аз вярвам! Аз също не
Прозорци към света
Разкази под екстази
9.99 лв.
Любовта трае три години

2.Марк Леви - този автор е малко повече романтик, но книгите му са доста завладяващи и увличащи и те карат да не я оставиш докато не я прочетеш .. първата му книга беше филмирана дори

Ако това беше истина
Къде си?
Седем дни за цяла вечност...
Следващият път
Да Ви видя отново ( Ако това беше истина ... 2)
Децата на свободата

Фей не съм чела авторите, които споменаваш.
А какво ще кажете за Уилям Бъроуз?????
Страхотен е , ако прочетеш,, Голият обяд", или която и да е от книгите му, чела съм всички без 1 , които са излезли в България........светът вече няма да е същия............
Обожавам Хемингуей, Светослав Минков, Карел Чапек.........
Хареса ми ,,Аутопсия на една любов " на Виктор Пасков...........

Колкото и странно да прозвучи харесвам всичките книги за Хари Потър ...
повече харесвам Шестото Клеймо на Дан Браун отколкото Шифърът
Харесвам доста неща на Димитър Димов .. прочетох оригинала на Тютюн ... а Осъдени Души просто ме заплени .... Поручик Бенц също не е за изпускане
Димитър Талев така и неуспях да го харесам като автор ... след Димов ми се стори малко сух и скучен ... пък и малко ми беше писнало по онова време от романи по време на турското робство и прочетох Железният светилник на инат