Спорът -или защо не винаги се разбираме

Всеизвестен е фактът, че освен във всички останали сфери, мъжете и жените се различаваме и в стила си на изразяване. И точно поради тази причина, от малкото камъче се обръща каруцата в нашите взаимоотношения. Именно, защото сме различни, защото сме сложни, защото не винаги се изслушваме внимателно- за това понякога от нещо незначително, може да лумне исински голям пожар. Лично аз съм привърженик на тезата, че жените имаме т.нар. "емоционално говорене", а мъжете - "новинарско говорене". Казано с думи прости, жените залагаме на чувствителната страна на нещата, на причините и последствията от дадено действие, до като мъжете- дават по-скоро информация за тях. Ето и пример:
Тя: " Скъпи, смятам, че съм напълняла няколко килограма по празниците, не мислиш ли?"
Това е силно подвеждащ въпрос, който съдържа отговора в себе си. Само, че мъжът рядко го вижда така, както ни се иска. Жената се колебае дали е напълняла. Тя не иска да е напълняла. Тя чака той да и каже, че не е напълняла...Той обаче вижда,че от него се иска мнение и ....го дава:
" Може би малко си напълняла, скъпа. Нормално е по празниците, ще се оправиш..."- това е информация. Успокоителния тон в края, показва, че този номер му е игран вече и Той е предпазлив. Истинска "греда" в случая би било изказване от типа: "Скъпа, наистина си се закръглила...Най-добре облечи нещо друго, тази дреха не ти стои"...съветът ми след подобно изречение е само един: Бягай, глупако! С едно изречение я "удря" точно два пъти- надебеляла е- о УЖАС и не и стои добре някакво облекло.. Няма начин, тук да не възникне спор от сорта на "Война и мир". Ако Тя наистина искаше да разбере, че е напълняла, нямаше да пита точно теб, а някоя жена, която щеше да и отвърне: "Глупости миличка, не си мръднала изобщо, така ти се струва.." Дори да не е вярно....
Ето още един пример за различията в това, как общуваме помежду си:
Той:" Скъпа, отивам да пия бира с Пешо." И точка. Той е дал информация, казал е къде отива и какво възнамерява да прави. За него въпросът е приключен. Той едва ли би попитал: "Скъпа, как би се почуствала, ако те оставя сама за няколко часа и отида да изпием с Пешо, знаеш го, оня от 8-я етаж,  по бира?" И то не, защотото него не го интересува тя как се чуства по принцип. А защото не смята, че чувствата имат някакво значение в случай като този с пиенето на бира. Вероятно, тя ще го погледне косо отдолу нагоре, защото знае, че бирите ще станат 5 и, че най-вероятно ще се върне на 4 крака. Тя гледа нещата в дългосрочна перспектива, до като той мисли единствено за бирата в момента. Възможен е сблъсък дори за нещо толкова просто.
Не, че мъжете са лишени от емоционалност. И не, че не ги интересува как се чустват жените...по принцип. Просто за тях чувствата заемат по-различно измерение, по различна стойност. Един мъж може да почуства двигателя на новото Порше със сигурност..но няма да успее да схване идеята във вашето тръшкане за самотните сирачета в Тамбукту. За мъжа емоциите са едва ли не, нещо срамно и те се стараят да ги прикрият. Не винаги успяват, разбира се..за това и ги търпим :) По просто устроеният им стил на изразяване...ако трябва да сме безкрайно честни, е доста по-лесен за разбиране и комуникацията би била доста по-елементарна. Но може би, така ще загубим чара от общуването. Пък и в спора се ражда истината понякога...нали?

Освен това, мъжете не обичат да спорят с жени, чувстват се подведени, омотани, думите им са незаслужено извъртяни някак, както те не са ги мислели.Освен това, мразят да се вглеждат в емоционалните първопричини на нещата.Когато попиташ един мъж защо е направил дадено нещо, едва ли ще получиш обяснение, по-вероятно е да ти бъде отвърнато, че така е преценил и толкова, нито дума повече няма да бъде измъкната от устата му.

ми ко да праим, кат сме сложни същества

Като не се разбираме,трябва да пробваме различни подходи към нещата.Все има някакъв вариант да проработи и да се разберем.

Другата е по-готина, ма не мога да я сложа в подписа.

И по темата....никога няма да се разберем. Защото мъжете не са "сложни" - те просто казват директно това, което мислят. А ние го караме винаги заобиколно...


По въпросите със спама в този раздел съм категорична

имах предвид всички Джулс...не само мъжете
и си много права...не обичам заобикалките

Лесно ви е на вас. А ние сме пълни с комплекси и стереотипи. Все се страхуваме от нещо и не смеем да бъдем прями. Да не говорим, че съвсем не ни помагате да се преборим с това. Но пък може би ако се променим и почнем да се разбираме с половин дума ще се загуби цялото очарование.

наистина шъ съ загуби...досега винаги сме се разбирали по един или друг начин...така, че с времето не се знае до къде ще стигнем

Абсолютно. Щом за толкова векове не сме се избили, то значи ще оцелеем и още - въпреки различията си.

ми нали не можем едни без други...шъ оцеляваме