Трябва да вървя...съжалявам

"- Слушай...искам да ми помогнеш" - избягваше погледа ми, пушеше гледайки някъде зад мен. Неувереност?Страх?
"- Колко ти трябват?- изсмях се - Пак ли потроши всичко заради имения си ден?"
"- Не...не става въпрос за пари - отново избегна погледа ми - въпросът е по-деликатен, искам да разкараш Ася..."- устните му се свиха в тънка черта.Отново страх?
"- Кога успя да се напиеш - питах го - и какво ти стори девойката, изглеждахте ми съвсем наред? Точно днес ли реши да съсипваш празника..собствения си празник?"
" - Не съм пиян - отговори ми той - но съм пил...(за кураж ??? ). Знаеш, че скоро заминавам, както и, че винаги прекратявам връзките си преди това..." - гласът му заглъхваше, нямаше го самоуверения и безстрастен тон, който познавах. Надуших нещо гнило...
" - Защо аз - попитах - и с какво тази е по-различна от другите? "
" - Направих грешка - смутолеви - привързах се.....Трябваше да приключа тази връзка отдавна....(обреченост??? ) Когато отивам в планината, винаги има риск да не се върна, не искам да ме чакат напразно...- устните му отново се свиха - освен това, експедициите могат да траят месеци..не мога да изисквам вярност от накого за толкова дълъг период."
" - Не преекспонираш ли малко? Първо няколко месеца не са толкова дълъг период и второ, от кога ти пука за верността?"- абе какво по дяволите ставаше с мъжа, за когото "чувство"-означаваше сериозна болест, а "чукни и бегай"- беше религия??!
" -  Абе шибана история - скръцна със зъби - свалях най-добрата и приятелка пред очите и - само ми се усмихваше, запивал съм се дни, без да се прибера и да и се обадя - нито ме потърси, нито ми повиши тон..Забравих и рождения ден и стояла сама да ме чака у тях, до като аз съм лепял банкноти на стриптизьорките във "Велвет"...нищо не ми каза, не потърси обяснение...Понякога ме вбесяваше с тая си кротост, исках да се развика, предизвиквах я - Огорчение?Самообвинение? - тя идва и се гушва в мене...На един купон миналия месец и казах, че за рождения си ден искам, да я оправя в тройка с най-добрата и приятелка- само ми отговори, че не участва в такива неща и да потърся заместничка и после я чух да плаче в банята...И един ден се събудих и първата ми мисъл беше за нея.Втората също..май и третата. Както и да е, сега ще заминавам и не мога да искам от нея да ме чака. Не искам да го искам..." тъга??!
" - Слушай, избързваш - казах му - очевидно си поддал и си влюбен, не само привързан. В това няма нищо лошо, на 30г си, все някога и на теб щеше да се случи..Не виждам причина нито да се страхуваш, нито да избързваш да приключваш връзка с човек, на когото държиш. Грешиш, приятелю, грешиш!"
" - Предпочитам да съм силен в слабостта си, от колкото слаб в силата си - не ме гледаше и усетих някакво потреперване на гласа му- болка??! - Мисълта за нея ще ме разконцентрира, не искам да съм зает с други мисли, освен пикел и осмица...Не мога да понеса мисълта, че може да срещне друг, че ще спи с него, че няма да е тук, като се върна...По добре сега, от колкото тогава..Но не мога да го направя сам, моля те, иди ти. Знам, че ще ме погледне с ония огромни кафеви очи и ще се почуствам най-големия боклук на земята. - това вече беше болка в чист вид. Знам, че греша, но съм прав за себе си..Моля те...."
Погледнах го и ми дожаля. Познавам тази борба. Знаех, че греши по всички точки..Но той ми беше приятел от много години и знаеше, че ще му помогна. Отидох при Ася и възможно най-внимателно се опитах да и обясня ситуацията. Тя отиде при него, погледна го право в очите и си казаха почти едновременно:
"Трябва да вървя...съжалявам". И толкоз. Празничното настроение вече отдавна си беше отишло от трима човека тази вечер...а понякога, когато печели, човек не знае какво губи....Замисляли ли сте се?

тъжно...

нещо не се връзва края !?!

замисляли сме се. всеки от нас участва в театралната постановка, наречена "живот", всеки от нас е изпитвал болка, всеки от нас е приемал неизбежното...

понякога, резултатът е бил "на печалба"

кое не се връзва Той спечели в борбата със себе си..и загуби единствената жена, на която е държал /в този смисъл/, от както го познавам

това е ясно.
не ми се е мяркала такваз жена, дето хем е кротка, хем казва трябва да вървя ??
по ми се чини да е "скрита емоция", или деловито-прагматична, което не се връзва с началото, туй мисля

Не зная какво точно имаше предвид тя с това изречение, но по-скоро с присъщата си кротост, която наистина притежаваше, за пореден път просто се примири с решението му, без да настоява...

Хм и аз се примирявам в началото, ама след това не мога, почвам да драпам и да търся под вола теле.Така репшението на мъже придобива друг смисъл.Ама, като се замисля, май все аз вземам решенията....

Случвало ми се е много пъти...
когато човек губи,не знае какво печели.

Тя ще е в мислите на приятеля ти до сетния му дъх,
нищо,че инициативата за раздялата е била негова.

Когато са ме напускали,
приемала съм безропотно решението на другия,
независимо какво ще ми коства.
Обаче,всички са се връщали един ден обратно...
на един му трябваха 30 години,за да си признае,
че не е преценил приоритетите си в перспектива.
А трябва!

Именно това казвам и аз...голяма грешка е, когато не подреждаш приоритетите си по важност...и обикновено губиш