На колко от вас им стиска да кажат нещо подобно на човека до вас:


Искам да те нарисувам,
но не със молив,не със четка,
с устни ще те нарисувам
с благодарните си устни.
Ще започна от челото ти,
ще опиша косите ти,
като падащ водопад
и в очите ти ще се удавя.
На устните ти ще се спра
и върху тялото ти,
ще поискам да умра.

Искам да те нарисувам.........



п.с.Бях чел това някъде,и малко си позволих да го доукрася.

А на теб стиска ли ти?

Тцццц аз затова питам

ми ко убъркам репликите

Ша репетираш преди това бре Пък и да са объркаш,мисля,че девойката ще схване основната идея

Май повече ви стиска да кажете :

Ако искаш да ме запомниш,
запомни ме като пътека,
която води в гората или в една приказка.
Като трева в шепата,
отскубната по време на бърза любов,
като зверче, което може да се вземе
и за слънце между листта, като гнездо
на щъркел пълно със сняг,
като времето,
когато се връщат децата
с чанти на гръб у дома.
Запомни ме като ръце,
отпуснати на масата след раздяла
и като песъчинка от плажа
върху твойта възглавница.
Виждаш колко неща има
с които можеш да ме запомниш...

Аз ще изчакам малко и после ще кажа

До скоро бих го казала без да се замисля, но вече надали. Защото ще бъда уязвима.....а и май все попадам на страхливци.

Аз искам да те нарисувам
с устни....по горещото тяло...
с ръце....по стегнатите бедра
...с мисъл за стона и изтръпването
и желание ...да го споделим..

хм... аз ги казвам тия работи без да ми мигне окото ама тез,на които ги казвам после бегат от мне кат дявол от тамян