та.. такъв е живота ...,
всеки има или е имал своя шанс,
поне няколко пъти в живота си ...
ето една тема която не съм срещал
споделете своя шанс или малшанс ,


както се казва обаче ,
то не е само да ти идват карти ,
трябва да умеш и да ги изиграеш ..


та..аз самия имам ,
поне десетина големи възможности ,
които съм пропилял

и съм слушал доста по този повод...
хората сме различни ...
всеки вижда своя шанс в различни неща
един казва..трябваше да се оженя за англичанката навремето
друг казва....ако бях почнал в тази фирма знаеш ли къде щях да бъда...
трети казва ....копеле ,един мач ,
един мач ве ..другите всичките излизат 58 000 евро щях да взема
та...ако решите ....можете да споделите
убеден съм ,че темата ще е много интересна и полезна...
един вид може да се развие ,
като сериозен разговор и обмяна на опит..
стига всеки да даде по-малко от себе си

Може би най-големия ми пропуск, е че, навремето послушах родата, че не ставам за ветеринар...голямата ми мечта и на инат, вместо тяхното право, аз записах психология.
не, че не ме удолетворява, но ветеринарството си остана най-голямата ми мечта и рядко минава ден, да не съжалявам.....

С ветеринарното дело ще си право в реалността.
Ако живееш в града, ще ваксинираш мацураните на разни лели
Ако живееш на село, ще се занимаваш с добитъка, ама едрия добитък на хората
Сигурно и в това има харизма.

От време на време се замислям за пропуснатите възможности.
Според мен няма човек, който да не е е стигал кръстопът в своя живот. И да е бил принуден да избира измежду две или повече възможности.

В живота си съм могъл да избирам едно или друго поведение, една или друга дейност, но в сравнително малка степен на вероятност бих могъл да кажа кое би било по-полезно за мен от това, което съдбата ми е предоставяла. По-полезно от духовна или материална гледна точка.
Още по-невъзможно е да предвидиш не какво би спечелил от избора на един житейски път, а какво би загубил /пропуснал/ от елиминирането на друга възможност.
Ето защо според мен, равносметка между едно или друго трудно може да се прави.

Например имаше време, в което можех да избирам измежду няколко групи приятели или познати, които имаха различни, да не кажа коренно противоположни виждания за живота /хипари, металисти, всезнайковци, спортисти..../. Ако станех съпричастен към някоя група, това би ми формирало мироглед, който неминуемо щеше да е съдбоносен в по-зрялата възраст.
Сега като се обръщам назад, виждам, че за определени периоди от време съм бил по-близък последователно с всяка една от тези групи. Може би това е било печелившо, може би не. Трудно е да се отговори.
По същия начин стои въпроса и с бизнеса - могъл си да избереш дейност, която да ти донесе печалба /пари/, но и нещастие /като се има предвид хайдушките времена, в които живеем/.

Най-трудно е да намериш себе си.

страхотно.....хвана , напипа много точно нижката на темата ............и примера с приятелските групи , .......беше екстра ...обаче не можа да вкараш конкретика към примера....иначе темата ...ако беше думичка , въпрос......ти я дефинира перфектно ,като съдържание ........не ти правя оценка ,а се кефя на това ,че разбираш това което казвам ...... често хората ми казват ,че трудно разбират какво искам да кажа или питам ..


по темата........както казах .....има ,поне десетина момента в които съм имал шанс да се изтрялям в космоса не че сега не съм , но това е друга тема

ситуация номер 1
навремето , се занимавах с транспорт на пътници ..още по - преди работих в една фирма ..сдружение от триисетина души ..обслужвахме градцките линии в един малък общински град ...искарваха се пари доволно , да кажем ,даже много ,за година можеше да си купиш апартамент
аз бех най-младия и освен това , може би най- информирания за тенденциите в транспорта наближаваше търг за линиите ...търга се печели за 4 години напред ,така беше заложено в общинската поръчка
марсианеца , знаеше ,че има апетити и от други фирми , но знаеше и как да спечели търга /общинската поръчка/
реши да се збори и се отцепи от групата на трисетте ...без да има скрито покрито ..просто каза чао и даде заявка самостоятелност....това бе провокирано от глупоста на трисетте...те не желаеха да правят подновяване на парка, а беше ясно ,че с тази техника ,...шансовете ...да се спечели търга са нищожни ....
тъкмо се отделих ....и на следващия ден ...качих се да хапна една супичка в къще и като се върнах ......колата ми беше прелом звъня на ченгетата , не искат да идват веднага разбрах ,че всичко е организирано......искат неискат...ченгетата дойдоха направиха ми протокол , но с обяснението ,че няма да могат да открият виновниците за щетата ...аз си бех навил на пръста да се занимавам с това ...и бях твърдо решен да направя всичко ....няколко дни по късно......звъня в балканстар ..ще поръчвам чисто нови спринтери..да видим какви точно условия дават...и вечерта ..дойдоха едни чичковци с пушки на врата ми и ме убедиха ,че не може да участвам на търга ...и че дори самолети да поръчам , няма да спечеля отказаха ме ..даже ме пречупиха по скоро
започнах да се занимавам в друга посока.....търга дойде и те не спечелиха спечелиха съвсем други........мисля си...ако бех продължил да се опъвам ...и въпреки заплахата , се бях зборил ..вероятно нещата щяха да са съвсем други днес .....
и сега въпроса ...големия....... това малшанс ли е ...пропуск ли е или какво

Ми Марси....кат бех у детската градина, имаше едно момченце, дет ми беше дружка..и са обичахме Тъй по детски, нал знаеш, държим са за ръчички и одим кат улави нагоре надолу...кат се разболееше единия, другия плачеше за него . Та тоз момък, ми казваше, че кат порастне, ше стане пилот на самолет и ше се ожени за мене. После аз се преместих в друг квартал и пътищата ни са разделиха...Около 15г по късно, живота ма срещна с моя Павел, вече доста по голям, по хубав и ...тогава видях и две и двеста. Заведения, в които сервитьора стои в сянка, кат си завъртиш главата и е до тебе. Хотели /говоря ти за онова време/, в които тоалетните са на фотоклетки и барчетата пълни с квото искаш. Коли, дет харчат 35л/100км. И мацки, които се разпадаха на съставните си части само за да им обърне внимание...Баща му имаше бизнес, няма значение какъв...Но пича беше станал пилот...на собствен самолет. Предложи ми всичко, но аз не го обичах. Отказах и си тръгнах...ся бачкам 6 дни в седмицата за под 1000лв на месец. Нит ветеринар станах, нит живота си уредих....пропуснат шанс, инат или тъпотия...как мислиш

аз му казвам ...натрупан опит мила
но според мен .....малко си изглупила сякаш
ама си била малка де, простено ти е

Нищо сериозно ней минало покрай мене ощи, чи да си струва да са отбележи дет сам го стървал
Чуда са само ко ле щеши да стани ку ни са бех навил на некви акъли да уча, ми бех фанал пътя за Португалия къкто ас исках едно времи

ще кажа едно класическо клише, но си е абсолютно вярно
когато мислиш че печелиш, не знаеш какво губиш
а когато си мислиш че губиш, не знаеш какво всъщност печелиш.
пресен пример - от вчера, от наше село:
виждам семеен приятел с жена си, седнали на слънчице и бутат количка с 3-месечно бебе. стана въпрос за кой-какво прави, с какво се занимава и т.н. момчето, да е жив и здрав - днес има имен ден, изказа нещо като оплакване, че работел за немска софтуерна фирма, но се махнал. върнал в България и започнал друга работа. сега малко съжалявал, нещата можели да бъдат съвсем иначе...
попитах го, дали ако беше останал в Германия, пак ли така щеше да се случи, че да е щастлив баща.
отговори с 'да', но дали би станало така?

п.поздрав:
"а дали е така, кой ще ми каже"...
можеш ли да разбереш със сигурност как би било, ако?
нещата се случват различно, в различен момент от време.
съществуват ли паралелни вселени? а дали наистина са паралелни?
веднага се сетих за един филм с Джет Ли - The One

Марси, тъй съм възпитавана...а и пуста гордост. Както казва Санд, човек като печели, незнае какво губи и обратното...Може ли някой да каже, какво би се случило...if....Човек не бива много много да съжалява за пропуснати ползи...Аз например, за ветеринарството сигурно съжалявам повечи, щото исках да съм вет в Африка Да са занимавам с диви животни и да спя на хамак в саваната....

и при гаджолъка е така