От един дял на физиката, изучаващ относително прости обекти е известно, че може да има различни зведни системи. Някои звезди могат да имат повече или по-малко големи сателити, те свои и т.н.
Когато обаче една система се състои от две звезди със сравнима маса, няма устайчиви орбити за сателити в системата.
Мислите ли, че този модел е приложим и за отношенията между хората.

Кък та разбирам, ако аз и мъжа ми сме по 80кг, не можем си хвана любовници ли

ми ако звездите са малки...можи и четворка

При този баланс




Замислихте ме, що е то маса

нимой да няма! работата на Вселена е да създава разнообразие...
сиурен съм, че съществуват примери за устойчиво движение...
първо ми дойде на ума да предложа някакво движение по осморка, ма после ми светна, че между две точки винаги може да се прекара ос. та защо тогава да не може да се намери орбита перпендикулярна на тази ос, по която орбита гравитационното поле, създавано от двете звезди да има подходящите параметри.

виж Структура на пространство-времето на Вайценбек-Вейл

Неговата размерност е 10. В него съществуват две метрикитази на Риман описваща безкрайно малко разстояние между 2 точки и тази на Килинг-Картан описваща завъртане на безкрайно малък ъгъл. В пространството на Вайценбек се използуват конформните координатни преобразувания на немския математик Г.Вейл, които описват раждането на частици от вакуума, унищожаването им и взаимното им превръщане. Структурата на пространство-времето на Вайценбек-Вейл се определя от структурните уравнения на Картан. Структурни уравнения означава, че те имат геометрическа природа и не съдържат физически константи. Те определят въртенето на Ричи (т.е. усукването на пространство-времето), както и връзката между Римановата кривина и въртенето на Ричи. Ако тези уравнения се запишат във спинорен вид (със спинори от различен ранг) тогава те се разпадат на геометризираните уравнения на Хайзенберг, геометризираните уравнения на Айнщайн и геометризираните уравнения на Янг-Милс. Първите описват качествата и движението на елементарните частици,вторите описват общорелативистката електродинамика,а третите описват вътрешната структура на елементарните частици. Геометрията на пространството зависи от силите или от масите на телата т.е. пространството не е абсолютно и еднородно и геометрията му се определя от големината и разпределението на телата. Не съществува и абсолютно време, което да тече съвършено еднакво за всички тела. Щом пространството и времето са относителни то размерът на единицата за дължина и на единицата за време в подвижна и неподвижна отправна система ще имат различна големина. Движението на масите се предизвиква от изкривяването на пространството,а изкривяването на пространството се предизвиква от намиращата се в него материя. Също както около движещи се електрически заряди възниква електромагнитно поле, така и в пространството около всяко тяло възниква поле на привличане. Привличащите се тела изкривяват пространство-времето в което се движат. На свой ред това изкривено пространство-време (поле на привличане) определя движението на телата, техните траектории и скорост. Телата раждат поле, а полето управлява движението и поведението на телата.Частиците са устойчиви и местни изкривявания на пространство-времето, а полетата по-малко устойчиви и разпределени.

тука ней за мене

Ударете един печат в пясъка и кетапа е готов

ми що са обаждаш кат админ, на всяка манджа мерудия
ай стига се проконтролирали и трили. всичко ли трябва да се случва, както сте го замислили и както е ЗАКОННО. що не оставете поне форума да си има свой живот, м? може би сме толкова малки, че да не можем сами да преценим кога прекаляваме. ако не от дума, то поне от липса на отговори можем да преценим, че някъде сме сгазили праза

Ти къде ме прати бе, кво съм трила Казах, че тия тези са ми мътна индия...с физиката не сме се разбирали никогаш

отде да знам аз кой-кога трие. нямам админски панел
виждам само че се трие
дай лявата бузка