ето, а аз съм бил спамер

Никой не те кара да се вписваш в нечии стандарти, нито да живееш по чужди правила. Уф нали казах, че трудно го описвам. Всеки идва със своя си мисия, която е свързана с това да открие генезиса на своя "слабост" да го наречем. И преодолявайки я той се издига на по-високо ниво. Абе зарежи ..

Това, че ти не можеш да го опишеш, не означава, че аз съм спамер...съвсем по темата съм си. Според мен, генезиса е добро основание за съществуването ни, но твърде идеалистично...освен ако не смяташ, че пороците и слабостите, престъпленията и болестите например, са част от него...

Всеки е част от веригата на живота. Достатъчно смислено е, че те има и си го осъзнал! Това е невероятно изключение от всякаква гледна точка - на съотношение на нежива спрямо жива природа; на неразумно спрямо разумно; дори на общ брой спермии спрямо онзи, дето облажава с яйцето...
Та, значи, първо ниво си го взел ако си се родил и можеш да осъзнаеш съществуванието си.
Минаваш на второ ниво ако продължиш веригата.
Трето ниво е ако постигнеш нещо, което да окаже влияние и/или да се помни поне от някого след като теб те няма, още по-добре от повече хора и за едно цяло или повече от едно поколения след теб.
Още по-напред си с материала, ако влиянието/запомнянето е за добро.
И т.н....
Може и да звучи обидно за така себелюбивия Човек, че него го има само поради една фантастична поредица от щастливо стекли се обстоятелства..., но е така...
(извинявам се на онези чиито вярвания ще засегна с казаното; всеки има право да вярва в непознаваемото и това нито е смешно, нито глупаво, нито безсмислено, а е само един от възможните отговори; аз съм самотен атеист, който само от време на време си позволява лукса да се размечтава за вселена, в която властва някаква всемирна хармония и непознаваема за простосмъртния справедливост, но дори тогава не мога да приема концепцията за "Е, какво можех да направя, то тъй било писано", макар, че и тя много помага понякога).

Да...Симпли, напълно съм съгласна с тебе...Случвали са ми се неща и не само на мен, персонално...които не могат да ме убедят, че съдбата ми е "виновна" за нещо или, че ме прекарват през някакво изпитание например, за да достигна до нещо си...Което, както ти казваш, съвсем не означава, че останалите не могат да смятат това...

Кака, хитрото на теорията за "Тъй било писано" е, че дори магаретиите дето си ги натворил и те са били писани, демек не си виновен/а, респ. и да искаш да докажеш, че действията ти определят живота ти, а не те води съдбата, за теорията това казва само: "Съдбата ти диктува действията", т.е. писано ти е да направиш точно това и така да предопределиш живота си; т.е. ти си марионетка.
Тъй като нито ти можеш да докажеш, че няма съдба; нито поклонниците на съдбата могат обратното, в крайна сметка няма яснота за истината и всеки има правото да претендира правотата си. Е, разбира се, НК не предвижда дори за поклонниците на теорията на липсата на избор, оневиняваща разпоредба, която да указва, че съдбата е изключващо вината обстоятелство и оттам - престъпленията да са ненаказуеми, като извършени по предписание... Значи строго формално погледнато, а и от практическа гл.т., твоето мнение се приема като меродавно.

малко се отклонихме във философския и метафизичния аспект на темата
мисълта ми беше по-скоро за съзнателния избор, който правим

или пак хармония, но лична. И понеже вселената е нещо твърде голямо то малко вселена, твоята

Някой път избора е право друг път задължение.
Обикновено решенията са емпирични. На база опит и подбор на важното.

......самият "герой в клипа" ни показва, чe може да бъде истински щастлив, въпреки че според някои може да е "уродлив"
Достатъчно е само едно сърце и ... ето го човекът .... !!!!
Достатъчно е това сърце да приеме Бог ... и ето го щастливият човек ... !!!
...
Ако някой изпита чувства, различни от възхищение ....
Ако някой от вас в този момент, гледайки клипа, не си каже: "Щом този човек, състоящ се почти само от едно сърце, може да се усмихва, да се радва, дори и да забавлява другите, колко повече повод имам аз да не се тревожа, а напротив - да се радвам на всеки нов ден, да благодаря на Бог за очите, с които виждам светлината и любимите си хора, за ръцете, с които мога да загреба вода от бълбукащия извор, за краката, с които мога да се движа и да бродя по пътищата на Благовестието ....




Този, когото виждате на клипа, е мъж на 25 год. Така е роден - без ръце! Без крака. И ... няма установени медицински причини за това ...! Сблъсква се с неизброими пречки и предизвикателства, като се започне от това, че околните хора бързат да отклонят погледите си от него, "защото е страшно да го гледаш дори!!!!"

Спомям си, че някога гледах филмче, посветено на безрък художни. Безрък, но дарен с душа, далеч по-романтична от доста, на които всичко е ок. Той се бе научил да рисува с крака- държеше четката с пръстите на краката си и рисуваше живопис..пейзажи, меки и топли тонове....