Не става въпрос за философската страна на въпроса
Всеки се е замислял понякога за какво си струва да се бъхти всеки ден Дали за някоя далечна цел, мечта, химера, която дърпа цялото му съществуване. Или мъкнейки се ден за ден в очакване да ти провърви
Събирането на пари за един евентуално бъдещ по добър живот или пълното им отричане и безхаберие за значението им
Разбира се повечето хора са умерени оптимисти и песимисти едновременно и не залитат в никоя от описаните по-горе крайности ... което от своя страна ги обрича на скучен средностатистически живот
За това ми е темата ... имате ли идеи как хем да му е интересно на човек /да се събужда с желание сутрин/, хем да не се довърши преждевременно от екстремни преживявания

Ами може би, като прави това, което му доставя истинско удоволствие... Наистина трудно е, често нямаме време за това, но бихме могли, поне понякога да удолетворяваме "първичните" си инстинкти. Аз например, много обичам да шофирам, доставя ми някаква особена тръпка..Разбира се, в София трябва да си луд за да го правиш, но се старая, поне веднъж седмично, въпреки цените на горивата, да "хвана вятъра" нанякъде... Също така се занимавам с птиците си, туй ми доставя истинско удоволствие.
Бих искала да мога да правя още някои неща- да ходя на риболов, в планината, да плувам...но наистина по-рядко съумявам.
И последно, аз мисля, че сладостта на живота е в малките радости и удоволствия....

основните елементи на щастието са : нещо да правиш,нещо да обичаш и нещо , за което да се надяваш


пари........и разнообразие........с тях живота е песен

... в малките радости и удоволствия, тез дето после порастват...

винаги ме е притеснявало "щастието" като понетие
асоциирам го с края на нещо или с пик на насищане, след което неминуемо следва ако не нещастие, то поне по-малко щастие

няма вечно щастие
някой като каже, че постоянно е щастлив и си представям умрел и мумифициран индианец, ухилен от едното ухо до другото, загледан далече в прерията

Мене па ми харесва кат стана сутрин да си неам на идея ко ше става и ко ше прая. Обичам кот доде на момента.
Щото ако знам кво ше е - мое и да'н ми са иска да ставам

Клишето е, че щастието е отсъствие на нещастие...Суисо.За туй казвам, че радостта е в малките неща..да се радваш, когато не си нещастен, означава, че в поне някаква степен си щастлив....

ей затова не съм религиозен пепи
не мога да си представя рая с вечното щастие из него

раят е за папите