Несигурността на ревността

Всеки от вас е ревнувал партньора си, или е бил ревнуван. Всички помним онова неприятно убождане в стомаха, когато видим половинката в конкуретна среда. Нещо ни жегва, нещо ни измъчва, ревността измества останалите ни емоции. Лично аз, ревнувах много първия си мъж /в живота ми/. Вероятно заради страстта на тия години, заради това, че му отдадох девствеността си...някак чувствах, че той е длъжен да гледа и слуша само мен...С времето, тази емоция зае друго измерение и намали интезитета си. Не мога да кажа,че не ревнувам изобщо, но е в умерени граници и за значителни неща. Има хора обаче, които изискват пълна вярност, като в това се включва забрана за излизане /дори със собствения пол/, пълен отчет на дейността, шпиониране, недоверие, ограничение на ежедневни дейности, които биха могли да се извършват сред противоположния пол и др. За мен, ревността преди всичко е свързана с вътрешна несигурност. Индивидът няма вяра в себе си и способностите си и изкарва това върху партньора си, под формата на недоверие и ревност. Комплексираните хора са доста по-ревниви, а в някои случаи, ревността поражда дори агресия. Някои от тези хора, чертаят в главите си най-страшни картини, как в някой определен момент на деня, партньора им вероятно прави секс с друг. Следва позвъняване по телефона за проверка, независимо от факта, че в момента може и да не е удобно. Нов колега- значи тоя/тая със сигурност кръшка. Гримира се/облича се добре- не е чиста тая работа. Независимо от убежденията на потърпевшия, ревнивеца е убеден в правотата си. Може дори, да пусне "съгледвачи", които да потърсят доказателства за въображаемата изневяра. Уверения в себе си човек, който прави задоволителен секс и е доволен от настоящата си връзка, много по-рядко би изпаднал в подобна патова ситуация. Защото в това, да "търсиш под вола теле" има и много други недостатъци. "Жертвата" развива страх и  параноя, отчуждава се от познатите и приятелите си, занемарява се..Ако се стигне и до физическо насилие, нещата стават още по-зле. За съжаление, някои видове ревност, не могат да бъдат "излекувани"...те са патологични. А останалите? Има ли вариант, да помогнем на ревнивеца?

Трудна задачка е това, да помогнеш на ревнивец, да се отърси от постоянните мисли, какво върши в момента партньорът му.Как се печели доверие?А според мен именно доверието е основата на една връзка и липсата на патологична ревност.Попадала съм и в двете ситуации - ревнувана и ревнуваща, и нито едната не ми хареса.Задушаващи са и двете

аз па нямам кой да ревнувам и мий мноо добре

Лелее, това е много дълбока тема, за психологията на плитките мозъци.
Тва с ревността, предизвикана е верно от комплекси за малоценност, от страх че някой е повече от теб с нещо, някак.Тя може да те вкара в такива ужасни филми,от които трудно се разфилмираш
Води винаги до неудобства и разрухи и не носи нищо добро със себеси.
Извод: Жална му майка на ревнивеца, на човека до него-тоже.

Ревността в нормални граници е що-годе поносима. Но когато е прекалена си е чиста патология. Имах познат, който ходеше с едно момиче. Не от любов, а от страх, че ако я напусне тя ще се самоубие....така го плашеше всеки ден. Разгони приятелите му, преследваше приятелките му, дебнеше го, ровеше писмата му, телефона му, звънеше му през 2 мин., когато е навън, устройваше му грозни сцени....Винаги съм се чудила дали това изобщо е любов, а не мания за собственост - просто да го притежава изцяло. Независимо, че го смазва като човек. Май по-нещастен човек от него не съм срещала. Може би защото бе добра душа, та носеше товара си. Някой ден ще се ожени за нея - пак под въздействието на някой шантаж. Не ми се мисли какъв живот ги чака.

според мен ревността е...болест
аз страдам от нея
правила съм многократни,отчаяни опити да се 'озаптявам'
,но проклетото нещо ме гложди..
та аз ревнувам не само мъжа си
ревнувам дори приятелките си
знам каква е причината : несигурност

какво да направя?
как да спра това разяждащо чувство?
за мен е болезнено а за близките ми е стресиращо
подлагам на съмнение хората,на които единствено мога да вярвам

Не вярвам да може да им се помогне - съмнението е такова нещо че като се промъкне веднъж ще повтори, потрети...
Едно е наистина да си вманиачен ревнивец и да виждаш изневяра във всичко, друго е наистина да ти се дава повод за да ревнуваш - и в двата случай най-добре е да си кажат "стига толкова - до тук беше" - защото винаги едната страна ще е накърнена - дали във свободата си, дали във вярата си в другия.

темата е 'страшна'
и още по -ужасно е неразбирането на 'ревнуваните' а и на страничните наблюдатели
аз,от позицията на ревнивец (който съзнава обаче) многократно съм се опитвала да го обясня.. неуспешно

ревността не е желание да подтискаш и нараняваш (поне при мен е така да,всъщност аз говоря само за себе си,другите ревниви не знам как мислят)
според мен е някаква ..
при мен ,смятам,е причинена от многократни разочарования
и сега е страх от ново 'нараняване'
ужас..
не се чувствам жалка,когато ме наричат ревнивка
аз имам проблем и го признавам
търся начин да го преодолея

Несигурност е ключова дума, но може би в малко по различен контекст.
Дали успелите, богатите, известните ревнуват по-малко. Може би по-добре го скриват или по-добре го подтискат, но си ревнуват, това дори от медиите може да се разбере. Това са хора на които не може да се отрече, че притежават много качества, щом са постигнали това което са.
Наистина за слаби и неуверени хора ревността е сериозен проблем, но не е само тя.
Не отричам, че различните хора са различно предразположени към ревност, но така е с повечето качества.
Една връзка не е нещо едномерно. освен, че може да е различно силна, тя обикновено не е точно балансирана. Единият влага повече. Този който влага по-малко е в по-силна позиция и се чувства по уверен. С времето нещата може да се сменят дори няколко пъти.
Струва ми се, че този тип неувереност е по-скоро причина за ревност.
Една връзка може да се прекъсне когато една от страните не я иска или да избледнее с времето или поради някаква друга причина. Дори да се транформира в нещо друго
Как може да се ограничи ревността, според мен като се балансира връзката, а как да се прави ми се струва, че жените са по компетентни
На мен ми хрумват само някои асоциации, като чувство за вина, чувство за справедливост ........
Много "сухо" се получи изложеното. Но не е лесно да се коментира по такъв общ въпрос
А да, мъжете и жените ревнуват различно.

ревноста не е болест..........чисто и просто ревнува този ,чиято себеоценка е доста по ниска от себеоценката на партньора му .

голяма разлика в класта ....обикновенно води до болезнена ревност от страна на този които е в неизгодната позиция ....

това е и причината мъжете да търсят жена която да не е с по добри възможности от тях..както умствени така и финансофи материални семеини и т.н

аз съм ревнувал само една жена през живота си , момиче по скоро ...но и аз бях младеж ....младеж които беше лудо влюбен в едно от най-красивите момичета в града .....освен това нейното семейство беше заможно то и сега е такова ........а аз работех за да си изкарвам парички...
та тая принцеса ме вкарваше в страхотни филми.......и ревнувах много , но с основание......няма как при полужение ,че съм келеш които и е влязъл остро и тя не е устискала фронта ........да не се притеснявам от конкуренцията .......та нали има достатъчно хора с завиден интелект ..с много по добри финасови възможности от мен .....а тя е мечта на всеки един от тях как няма да ревнуваш , като ...когато влезна в заведение с нея и я изяждах и събличаха с поглед и то все едни баровци ....шефове на цехове ....бизнесмени ..висаджиии и още нам си кви........а тя не беше такава , която да не реагира на вниманието което получава .....колко ядове съм имал зареди нея...колко глави съм натрошил и накрая се сложи на един мой приятел ..докъто аз бях в казармата ...поне за него разбрах



ревноста ...мили дами , я причинявате вие.....говорим че може да я причините на някой неопитен младеж...още слабо ошлаифан в занаята

това е сериозно.........една жена , трябва да знае как да накара един мъж да се чуства сигурен в нея........ревноста не идва от съмосебе си.....и ревноста наистина е признак на любов..истинска ..колкото и тривиално да е това .....тя като антитяло което организма произвежда в следствие на атака от бактерии или вирус........няма ли любов , няма ревност има ли любов има ревност ...няма влюбен които да не ревнува ...дори да е сигурен ,че е най във всичко ...пак ревнува ...ревноста е като част от любовта.......а тогава когато е във формата на мания....това е провокирано от нещо ...то не се случва просто така.......това е моето мнение............а в заключение ще кажа....аз съм опериран от ревност........не мога вече да изпитвам такова чуство ......... като сакат се чуствам поради тази причина
а преди.......ооооооо преди аз съм следил ...черпил съм хора да ми донасят информация......и то не веднъж и не един .......пращал съм хора в други градове бил съм ревнив.......ма сега убии ма ни мога да ревнувам казвам ...да прави каквото и се прави...на мен нали ми е добре и толкоз
а беше забавно ....и даващо адреналин