Когато поживееш известно време и понатрупаш опит,някак изчезва празничността в действията ти, завладява те инерцията и се носиш славно по течението, без изобщо да се замислиш накъде те влачи то.Така се получава понякога и с брака, съжителството с някого, децата , работата и какво ли още не.
Какво правите за да запазите празничността, какво ви кара да се радвате и учудвате, да погледнете света по нов начин?
Преди няколко дена се подстригах, бях с дълга коса години наред, сега ми е празнично поради факта, че съм различна, определено ми харесва, сияя.

Излизам и си купувам нещо скъпо, ненужно и което в последствие никога не обличам. Така си оправям настроението в някои случаи. Откакто моя ме заплаши с развод не си пипам цвета на косата. Щото имаше периоди, в които всяка седмица сменях цветовете - платинено рус, червен, черен, кафяв....и все толкова контрастни, че нямаше начин някой да не забележи А когато имам нужда просто да разпусна отивам в парка или в Зоопарка. И се държа като някое дете. За нещастие рядко ми се случва. По-често просто се нося по течението....

Инецията...при мен такова нещо не се е случвало от не помня кога-всеки ден все нещо ново, радостно, проблемно..де да можех да се пусна и аз

Когато ми се е случвало, съм излизал с приятели в гората, огънче..излъгах огън-огромен и т.н
Друг вариант когато трупна нерви е..имам си едно много старо огромно дърво на едно отдалечено място, което смешно или не ходя да прегърна в такива случаи.Долепям се така плътно с лице към него и разперени ръце и стоя там колкото време е нужно.От не помня кога върша това, помня само-винаги ми е помагало.

не ми се мисли за това...ако има начин да я забавя малко тая инерция...доста се усилва с течение на годините, особено ако животът ти тече някак си монотонно

Инерцията ме е блъснала като товарен влак, но аз съм от типа "шило в торба не стои" и всеки ден търся нещо, с което да изляза от релсите. Било то, да направя нещо ново, да кажа нещо положително на друг , да помогна или просто да се отпусна...Да ми даде поне миг блаженство...

Може би всяко нещо, което те кара да оцениш живота, да оцениш живота си или това, което имаш /е останало/ от него.
Случки и събития, несвързани с теб, които те потрисат с жестокостта, пошлостта; или случки със самия теб /за една бройка ти се размина/, които ясно ти показват, че понякой път трябва да излизаш от водовъртежа на ежедневието, да се извисиш и да се насладиш на момента.
Защото той е само миг.

Ужасно е да се оставиш на инерцията....ставаш...без да искаш от леглото...вършиш всичко машинално и не виждаш никакъв лъч, който да те заслепи и да ти каже, че си жив и има защо да се облечеш, и да се усмихнеш на новият ден ...

Не, не е ужасно. Страшно е.....

Горчивата истина е че повечето хора през по-голямата част от живота си се носят по течението.
Вероятно и аз не правя изключение.

Страхът е в началото ...да виждаш в какво бездушно същество се превръщаш...после идва ужасът...така ли ще е занапред?