ние страдаме когато сме лишени от тях

Мъжете не страдат Или поне не мислят за себе си в тези категории
Иначе

е на практика в десетката

Много...одуховтворено е да страдаш, щото си гладен или на сухо

Колкото до гордостта, всички страдаме, когато е наранена, не мисля, че може да има разделение по полов признак

Така е, за разделението по пол, поне в голяма степен.

Страданието в някаква степен е свързано с примирението. Не че няма неща, които просто трябва да се приемат след като не можеш да ги промениш, но примирението е нещо друго. Поне аз така схващам нюансите.
Може би майките са виновни.
Когато някое малко момче, примерно се удари и понечи да заплаче, те неизменно му казват. Я се погледни какъв мъж си а ще заплачеш

Та си мисля, че един мъж може да си признае че го боли, но че страда трудно.

Майките са виновни, защото бащите се карат, когато синовете се обгрижват...за да не станат лигльовци. не обичам лигльовци, ревльовци и женчовци...обичам истинските мъже. Твърди, силни и такива, които могат да бъдат опора...
но ако страда, не виждам лошо да си го каже...това няма да го направи по-малко мъж.

Аз още рева, кат си обеля коляното.

дай мама да го цунка и ше му мине

Кое, коляното ли ?

незнам твойта майка къде те е целувала, като си ожулиш коляното

два шамара и в ъгъла. Щот с ужуленото коляно върви и скъсания анцуг.