Кико, мнението ти много ми харесва...но не е ли малко прекалено сиво, ако не си позволяваш подправки от време на време Освен това, казват, че всеки си намирал майстора...не си ли твърде млад, за да смяташ, че твоя още не те е намерил

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - РАЗУМ И ЧУВСТВА
Две много важни категории, за съжаление, прекалено често противопоставяни една на друга.
Но вече е крайно време всички да започнат да приемат, че едното е невъзможно без другото.
Както единият магнитен полюс не може да съществува самостоятелно без другия, така и разумът не може без чувствата и обратно.
Физическата същност на тези две категории е енергия, както и всичко останало.
Разумът е плюс (електричество), а чувствата - минус (магнетизъм).
Освен това трябва да се помни, че едно нещо се възприема като положително или като отрицателно, защото неговите съставки не са в равновесие - когато едната полярност е количествено по-силна, то тя доминира, и цялата относително самостоятелна цялост се разглежда като еднополярна.
Въпреки че по-слабата полярност често се забравя, тя неизменно взаимодейства с околното пространство.
Принципно, положителна страна е тази, която отдава енергия, а отрицателна е приемащата страна.
Това се отнася както за микросвета, така и за макросвета.
Като енергийни системи, поради наличието на известно количество хаос, световете не са в равновесие, при което, колкото е по-фин един свят, толкова по-малко е хаоса, толкова е по-близко до равновесието (хармонията).
Така материалният свят е положителен, астралният - отрицателен, умственият - положителен, душевният - отрицателен, духовният - положителен, божественият - отрицателен, а света на Върховният Абсолют е неутрален (уравновесен).
Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът, така и чувствата не са постоянни величини.
Те са подчинени (както всичко съществуващо) на някакъв ритъм - принципът на спиралата.
Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм.
Желателно е също да се има предвид, че като умствени възможности хората се различават много малко.
Разликите, които се наблюдават, идват от количеството информация, с която борави съзнанието на конкретния човек.
В това отношение решаващо значение има самопреценката.
Когато някой си въобрази, че знае много и че е по-умен от другите, той се затваря в голяма степен за информацията, постъпваща от пространството, а човек знаещ и помнещ, че неговите знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знае, е постоянно отворен, винаги готов да се учи и интуицията отчасти компенсира недостига на знания. Обективната самопреценка е решаваща при вземането на решения (свободния избор).
За повечето хора емоциите са решаващи в това отношение, а тези които са с високо самочувствие не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки.
Затова никога не пренебрегвайте разума или чувствата, те винаги трябва да вървят ръка за ръка.
В една ситуация решаващ е разумът, в друга - чувствата, преобладаването е допустимо само в границите на ритмиката.
Започнете ли съзнателно да предпочитате едното пред другото като "по-правилно", неминуемо ще се чудите, защо все на вас се случва.
Като взаимоподържащ се тандем, разумът и чувствата се контролират и допълват взаимно.
Това е основен метод за избавяне от илюзиите, от прекаленото влияние на егото и т.н.
Както всяко единство на две противоположности, разумът и чувствата имат и трети аспект - равновесната точка между тях.
Тя събира положителните качества и на двете страни и се нарича прозрение (просветление, интуиция - всички названия са непълни или се възприемат ограничено).
Възможностите на прозрението са безгранични и зависят само от пораженията, които си самонанася съответното съзнание.
Колкото по-малко дисхармония произвежда един човек постигнал това равновесие (прозрение), толкова повече се разширява хоризонта пред него. С възгордяването от постигнатото, с приемането на силов метод за налагане на "доброто", със залитането във всяка крайност, хоризонтът на прозрението все повече се стеснява до пълното му изчезване.

http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=16

ЪЪЪ сигурен съм че пост-а ти е бил много интересен ,


нека ако някой който го е прочел целия да го преразкаже

Марсо, имам един бърз и високоефективен илач, ама не е особено популярен - пак е на принципа "Клин - клин избива", но заляга на нвъзможността на мозъка да отчита еднакво две различни болки.
По аналогия - за да се излекуваш от любовната мъка, можеш например пак да се опиташ да обезвъздушиш радиатора без да затегнеш спирателния кран. Вече знаеш с какво се занимава мозъкът ти в такъв момент - убеден съм, че докато горещата пара и вода са те заливали не си си и мислил за несподелена или забранена любов, а само за това как всичко пАри в момента...
***
Между др., как си ти? Оправиха ли ти се ръцете?

екстра съм....нищо ми няма........единствено тапета остана пострадал

Май само аз съм го прочела.
Дозирай разум и чувства,в различните ситуации.
Не можеш да елиминираш едното,за сметка на другото,без да попаднеш в безизходица.

марса набляга на лечението май
има една школа в другия раздел за лекуване с цици ... може да се присъединиш

само т'ва заслужавате вий, мъжките гадови
бой и сръбска музика.., без ебане

Ха, сега де!

аз и на трите шъ кандисъм без да мъ молиш ..само кажи