... този монолог гарантираше стабилно главоболие у бай Милети на другата сутрин

"I want your loving
And I want your revenge
You and me could write a bad romance"...
Линет бе нервна и си тананикаше някаква глупава песен, която чу по радиото, докато пътуваха с колата към 'барът на Тото'. В джоба на якето си стискаше огромната дръжка на пистолета и чоплеше с нокът предпазителя. Тя не издържа и тръгна към задния край на заведението, където последно видя да потъва Зандана. В дъното видя олющена врата, с висяща накриво табелка:
VIETATO L'ACCESSO
ALLE PERSONE NON
AUTORIZZATE
Линет тъкмо се канеше да пренебрегне предупрежението, когато чу глух удар и вратата едва не я отнесе. С едната ръка Зандана придържеше на рамото си облечено в костюм тяло, а с другата побутваше пред себе си лъщящия от пот Тото.
Сандо я хвана за лякътя и издърпа ръката й от джоба, все още стискаща пистолета. Взе го и тикна с него дебелия гръб на Тото да побърза.
- Ти караш. - кимна й Зандана... - Не ме гледай, момиче, тичай да палиш! И отвори багажника...
Той отвори задната врата на Тото и го фрасна с дръжката зад тила. Метна трупа в багажника и седна до нея.
- Карай към ямите с катран, трябва да се оттървем от охраната на Стареца... - рече Сандо и посочи с палец багажника

Zandana is dangerous!
Who exactly is Zandana ?

мдааа, Зандана забрави една малка подробност- Линнет НЕ можеше да кара ...
след като набутаха мъртвеца в багажника тя се опита да му каже,но той прекъсна опита и да проговори изсъсквайки през зъби - размърдай се,че сме мъртви ако ни докопат!
И така.. Линет се качи и бързо отпусна седалката назад ,с потни ръце завъртя ключа и даде на първа ...

И така ... Линет се сепна, защото всъщност само седеше на седалката... Познанията и за автомобила стигаха да завърти контактния ключ. А и колата беше автоматик.
Спомените и се завъртяха като на филмова лента .... И от филмовите ленти, които беше изгледала /а те не бяха малко и част от тях - крими/екшън/трилър/, увереността и се върна и я порази като светкавица...
Линет завъртя контактния ключ, натискайки педала на газта до ламарината, двигателят се изкиха веднъж, аха да се задави и изведнъж изръмжа като титаничен звяр, прободен от стрела.
С напълно професионално движение и все още натискайки педала на газта, Линет рязко натисна скоростния лост до кормилото надолу, една червена лампичка на таблото свента на "D" и по-скоро с тялото си усети как форсираният двигател предава мощта си на гумите.
Автомобилът потегли с писък, ситни камъчета отхвръкнаха назад и посипаха пощенската кутия на бордюра, а мирисът на изгоряла гума стана нетърпимо лютив. Когато бялото облаче, излизащо от задната дясна гума се разнесе, от Линет, Зандана и спящият им спътник не бе останала и следа...

Линет затри Зандана не успях да разбера,кой беше този тайствен пич

не го е затрила бе
изчезнаха с мръсна газ сред облаци прах и дим .. хехе
карането и хареса,само дето не беше минавала по познатите улици като шофьор и сега изведнъж те и се видяха много объркани. На къде подяволите трябваше да кара?! Паниката бързо я завладяваше,но Зандана ( Зандана беше.. най-коравосърдечния,хладнокръвен и странен човек,който се беше раждал на Земята . Занимаваше се с какви ли не 'тъмни' поръчки . Веднъж дори беше на косъм да очисти и Линет ) я усети и с монотонен глас и даваше нареждания - Мини оттук,мини оттам..

...мръсна жълтеникаво - сива мъгла се спускаше над опустелите улици и правеше стените на полуразрушените сгради да светят в тъмното. Огледа се. Дори животът и да зависеше от това, точно в този момент, тя не можеше да каже къде се намира. Бавно отвори вратата и постави обутото си в луксозен висок сандал краче на паважа. Катарамата на каишката опасваща глезена и абсурдно проблясваше в мрака...

мдааа...., Линет обожаваше да си купува обувки .Изглеждаше убийствено на висок ток - секси и опасна ( самовнуши си,че е така,тъй като,както каза Пепи,бе изгледала много филми ,включително и такива за 'лоши' момичета)
.. тъкмо реши да се запъти към багажника,когато тока и се завря в една малка,но достатъчно шибана дупчица на асфалта и загубила равновесие, тя полетя към земята а почти двуметровото и туловище направо заформи вихър покрай себе си ...

Падаше, а в главата и беше заседнало абсурдното за ситуацията хрумване, че върху запотеното стъкло на автомобила можеше да нарисува пеперуда или сърчице... "Кално е!" - сви устни с погнуса. Огромната му сянка се плъзна по паважа, после пропълзя по бримката на чорапа и до коляното ... Не смееше да вдигне очи. "Провал след провал! - беше бясна и засрамена - Шибана нощ!" Приглади разцепилата си от падането рокля върху мокрото си бедро. Не че имаше смисъл... Направи го без идея и мисъл, почти механично. Той и беше подал ръка. Посегна да подаде своята. Капчици проблясваха по маникюра и. Инстинктимно я избърса в парчето плат, било някога елегантна вечерна рокля и събра смелост да го погледне... Той се усмихваше!?! Не можа да прикрие изнедата си и изписана на лицето и, разтегна още повече усмивката му. Не го беше виждала да се усмихва. Над изсечаната брадичка устните му обикновенно стояха в права линия, категорична и ...