По земята мечтите си разсипах
и пътечка от тях си оформих...


В една съседна реалност,млада жена подпря чело на запотения от топлия и дъх прозорец.Загледа се в танца на снежните балеринки,вятарът завихряше сложни пируети.....налагаше ритъм,засилваше нагона си,утихваше привидно....като капризен сценарист ,нетърпящ възражение.Останали за миг в безветрие,снежинките танцуваха чувствено,докосваха се с плаха нежност и се устремяваха към земята за да се слеят с общата белота....
Сякаш гледаше грандиозен спектакъл.....бяла красива приказка...Но защо беше тази болка в гърдите и,защо?...
Мислите и се лутаха,като ята птици,заблудени и подлъгани от капризите на времето.....
Не помнеше лицето му,беше като груба мраморна отливка,загубила съвършения си рисунък с времето,но очите помнеше,топли бадемови и винаги усмихнати. Помнеше и целувката на топлите му устни на раздяла...Никой след него не я беше целувал така всеотдайно и стастно,никой след него не успя да събуди пеперудите в сърцето и.
Беше млада,красива и амбициозна,реши че той не е достатъчно достоен за нея.....Тя се вихреше в свои собствени стихии,в душата и се гонеха ветрове и подклаждаха амбициозната и натура,искаше да покори света,беше умна и образована,а той желаеше единствено семеен уют и топлота.Единственото,което желаеше ,бе да му позволи да я обича и да бъде обичан.
Не биваше да допуска той да си отиде. Не биваше да гледа безучастно,как прекрачва прага и се слива с нощта...завинаги....Когато беше тъжна черпеше сили от спомена за него.....
Мина време,ветровете в душата и утихнаха,разбра че е преследвала една илюзия.С времето разбра още ,че ако има късмет човек ,открива свойто малко кътче за себеизява и живуркане,рано или късно акустира на своя бряг и свива платната.
Напоследък живота и беше потъващ кораб,толкова много беди и се стовариха на главата,че не успяваше да осмисли и отреагира адекватно на случващото се.Сякаш беше страничен наблюдател на собствения си живот.Меланхолията и тъгата я обгъщаха и блокираха сетивата и...Време беше да се измъкне от грозните им лепкави лапи.Природата не търпеше застой.Или градираш или деградираш,а деградацията най- бързо води към края.....
Тя беше силна....време беше...време за ново начало.....

... или патки пасеш - си помисли Спиро паткаря, подритвайки най дебелата и мързелива патка на име Пена на нея и беше по-лесно да се търкаля, отколкото да ходи и прие подритването с благодарно крякане. чувайки я, другите патки решиха, че става нещо интересно около Спиро и се скупчиха в краката му, вдигайки непоносима какафония
- що ми требваше с патки да се занимавам - помисли си тъжно той и се зачете в стар брой на Файнешънъл таймс ...

На първа страница с главни букви пишеше:
„ПАТКА СНЕСЕ ЯЙЦЕ ПО-ГОЛЯМО ОТ ГЛАВАТА НА ВЕЛИК АДМИН”
-Е на т’ва му се вика патка! - Глеей,глеей кво нещо,човек и патке да пасе,пак мой да са прочуй:-рече Спиро и се загледа в Пена ...-Ше снесеш , ше снесеш ти ,ако треа и по –голямо, колкот главата на МОД ше снесеш, кой незнай,че модовете са по умне от админете и главите са им по-големи?
Глуповатото му лице се озари от лъчезарна усмивка,за пръв път от както се беше родил изглеждаше почти красив. Сякаш виждаше себе си на първа страница на вестника, гордо вдигнал с две ръце яйцето над главата си........

..и понеже си бе паткар,един такъв отнесен,та не му идваше на ума-голямо яйце,голяма кривотия,големи проблеми.С тоз модераторски акъл туй пръкнало се чудо тъй щеше го модерира и модифицира,че цял живот щеше да ходи красив с тъпо-лежерска запечатана усмивка

"тъпо-лежерска", ама усмивка - озъби се той срещу олющеното по краищата огледало.
Защо тогава му се искаше да пали джапанките и да се изпарява?!? Врящият му от августовската жега мозък, произвеждаше само и единствено големи мехури с въздух. Подобно на цветните сапунени мехури, те го караха да се носи над случващото се, като ярко пъстроцветно петно към безоблачното небе.
"Ама, че боза!!! - възмути се той на мислите реещи се в главата му - Хлъц..."
Остави самобръсначката, погледна се за последен път и отъсна крайче от вестника. Залепи го прилежно върху безобидната драскотина на лявата си буза и отново погледна снимката ...

...не знаеше колко време е стоял по пешкир ,но когато му подвя на инструмента ,една остра мисъл проряза съзнанието му -ТРЯБВАШЕ ДА ЗАВЕДА ДЕТЕТО НА ГРАДИНА !!!
паниката го обзе за части от секундата и той хукна ,но на вратата на банята се подхлъзна на килимчето и полетя стремително надолу...

тцеееееееееее! язък за инструмента

... летейки надолу живота му премина пред очите като на филмова лента в старо селско кино ... с много прекъсвания заради честите запои. Видя ученическата си любов, после тази след нея, после тази след нея, после една, дето не си спомняше да я е обичал, ама не беше лоша все пак. По едно време заспа на прожекцията, когато трябваше да изгледа дългите скучни епизоди от всекидневното си битие, като се будеше на някой по-сериозен семеен скандал ... Видя и че едното дете не беше негово, както се и съмняваше ... видя и другото,че не е ... бах мамицата и на тас мойта ... и когато се доближи до настоящия момент изведнъж ...

,когато наближи настоящия момент , извендъж....чу телефонно позвъняване и Тринити (оная яка мацка от Матрицата) се появи,сграбчи го за кърпата,кърпата се размота и падна,оназ пак го сграбчи ... и двамата се озоваха в стаята на Нео, който плющеше интергалактически спагети Карбонара и гледаше ''Стар Трек" ....

В друго време, в различно измерение, в непозната вселена една млада жена машинално рисуваше върху кутия от цигари мастилен залез и мъничка лодка с платна. Ръката и наслагваше щрих след щрих и лунното отражение изплува над зловещият надпис в черно и бяло. Пенелопно премрежила поглед продължаваше да чака, докато секундите се изнизваха под пръстите и в индиговото отражение на разкривената луна върху оръфаната цигарена опаковка. Навън вятъра се забавляваше като завърташе заблудените и натежали капки дъжд, плъзгащи се от листата на кестена и ги запращаше в стъклото. То пукваше от болка посрещайки ги храбро и разбивайки ги на пръски. "Смърт или раждане?!" простена тихо в мислите и въпрос. Образува концентрични кръгове и безизходно се сля с бездната.
Почувства се малка, изгубена и сама... Беше и студено...