За да имаш намерения трябва да търсиш нещо...Намирането винаги се обуславя от търсенето.Наистина ли човек намира онова, което търси?Дали държанието , думите , жестовете и постъпките, винаги успешно успяват да илюстрират истинските ти намерения, или много често едно искаш да покажеш, кажеш, а то излиза съвсем друго?Дали е добре да си искрен и конкретен, или лавирането, тайнствеността и недоизказването са по-добрата политика?Има ли значение от какъв пол си?Трябва ли да съобразяваш държанието си и с това?

Лоллл много въпроси Иначе, според мен, ситуацията обуславя поведението...В смисъл, можеш да си искрен и конкретен сред хора, които те познават и няма да те изтълкуват погрешно, но ако гониш висша цел и от този срещу теб зависи нещо...може би е по-добре да проявиш известна дипломация... Ако кажеш на бъдещ работодател примерно, че те е привлякла единствено високата заплата, това няма да се приеме добре. А иначе,намерението ти може да е именно тя...

Хм, може би зависи и от какъв пол са близките ти хора, от опит зная, че срещуположния пол изисква от тебе хем да лавираш, хем да е като истинско.Ако обаче на близка приятелка кажеш , каквото ти е на душата, кой знае , как би могло да бъде използвано това след време...
Май покритото мляко котките не го лочат, това е истината, или пък не???

Определено...никога не съм имала много доверие на жените..Ама аз цял живот от тях се паря.Не говори добре за собствения ми пол, но наистина, при мен така се получи..Иначе, мъже по-малко са ме предавали и с тях гледам да съм искрена, пък каквото ще да става. Ако намерението ми към мъж е секс, защо да му казвам, че искам да го водя да ми разгледа гоблените

еми да. ние нали сме си първосигнални...
Иначе е вярно това, че много зависи от ситуацията.
Обикновено при отношения с близки хора дипломатичността не се възприема добре. Имам предвид - престорената вежливост. Идва нещо като помпозност. Иначе навън и сред чужди - може.

според мен зависи най-вече от това кой е срещу тебе
дали е познат, непознат, близък, приятел, враг ... не можем да се държим еднакво открито с всички

Да, но понякога близките ти може да приемат прямостта ти за прекалена...
Тогава какво?Има мъже, които не гледат с добро око на пряко показаните и изразени сексуални намерения...

има мъже...или повечето мъже когато сме искрени и си казваме всичко точ в точ, сме прекалено разкрепостени...и това е недостатък...когато прикриваме, за да е сит и вълка, а и агнето да оцелее, пък сме прикрити и не знаем какво искаме....При общуване между половете, по отношение секс...си трябва дипломация...не сме дорасли явно

Колкото повече одъртявам, толкова повече, не ми се иска да съм дипломатична, искам нещата да са простички и ясни...
Когато пък се струвам твърде разкрепостена на някого, пак си задавам въпроси, но никога не се питам, дали връзката ще бъде прекратена поради моята разкрепостеност, освен това аршини мнооооооого.

Простички и ясни и аз на моите години искам...ама хич не се получава в живота така. Мъжете са страхливи. КОгато възложиш прекалено много очаквания върху им...бягат. За туй едната дипломация, е по-добър вариант, от колкото директната заявка. Мисля, че да са си откровен, трябва по-добре да познаваш този насреща..особено партньор.