Две мишки попаднали в кана с мляко, едната се удавула, защото не можела да плува, а другата неистово заритала с крака, така избила бучици масло, по които се покачила и излязла от каната...
Струва ли си да променяш околната среда, само за да се спасиш , да оцелееш?
Всяко усилие наистина ли се възнаграждава?
Наградата, награда ли е , или отговорност?
Полезно ли е маслото?

обикновено за да оцелееш си струва всичко
определено изобретателността помага, но и упоритото ритане с крака върши работа понякога

Повечето усилия, по посока на промяна, се възнаграждават...А когато се налага да оцеляваш, го правиш въпреки всичко
Маслото е животинска мазнина и е доста вредно за организма. Води д т.нар. повишен холестерол...ама аз го обожавам..естествено ,не туй от магазините, а това -домашното

Енергичността винаги върши работа, освен това понякога е заразителна и за околните...

Да, енергичността и борбата да оцелееш напук на околния свят са хубаво нещо....стига да не е за сметка на газенето през трупове в името на това оцеляване обаче.

Никой не е дефинирал къде е границата и допустимо ли е спасявайки себе си да газиш околните.
Преди хилядолетия оцеляването е свързвано с чисто физическото оцеляване и мерилото е било: кой е по силен, кой е по ловък
В настоящото поради това, че живеем в социум, въпросът с оцеляването се пречупва през: "издигане" на работното място, сдобиване с по-подходящи материални условия за живот и т.н.
Може би само битката за партньор е останала непроменена през вековете: съблазняване, отмъкване из под носа на конкуренцията, бой по конкуренцията и поставяне на "придобивката" в постоянна зависимост.

Пепи, колко по-лесно и е било на мишката, излязла е на свобода все пак...
Зависимостта е кофти нещо, може би затова продължавам да живея сама, не че не съм зависима от какво ли не...

Да, прав си Пепи. Никъде не е дефинирано кое е допустимо и кое не. Може би защото това е оставено на собствената ни съвест и възпитание. Е, изключваме физическото отстраняване на "противника". Убийството от доста векове насам се счита за недопустимо. Дори и противника ти да заплашва собственото ти оцеляване. Все пак ни е оставено някакво странно нещо, наречено морал, което да определя допустимото...донякъде. Но пък морала е много разтегливо понятие - винаги може да бъде нагоден според изискванията на времето, в което живеем.

Моралът е едно нещо, дето никога не съм го разбирала, според мен собствената мярка и възпитание са най-добрите ограничители, ако ги няма, тогава разбираш, че живееш в едно общество, което отдавна е разградило границите...

Да и до колкото си спомням дефиницията на морала беше критерии на мнозинството от обществото към даден момент. Затова и моралът е крайно изменчив.
За разлика от справедливостта, която е абстрактна, но непроменлива .
Затова не е чудно когато се оказва, че моралните критерии на обществото ни, наложени от господстващата класа - бизнесмени и политици са крайно противоположни на тази част от обществото ни, която гледа пладнешкия грабеж, гледа празните полит обещания и не може да проумее откъде се взеха тези хора с тези разбирания.