Когато заговорим за връзка от разстояние веднага изниква въпросът дали това може изобщо да се нарече „връзка”? Възможно ли е да се влюбиш в някого, когото не познаваш и често пъти даже не си виждал дори и на снимка? Вярно е, живеем във време, когато комуникацията дори между отделни континенти не е проблем. Но технологиите не могат да запълнят празнината, породена от разстоянието. Нищо не може да изрази емоциите толкова силно и въздействащо, както физическата близост между двама души. Дали и изобщо съществува виртуална любов от разстояние? ? И дали наистина тази любов е достатъчно устойчива, че да продължи, та дори и да завърши щастливо? Изобщо това любов ли е или просто начин да задоволим потребността си от нещо, което ни липсва?

Според мен, съществува. Макар и доста имагинерна, се появява...може би, още по-силна именно заради това, но ако не се осъществи физически контакт, умира от само себе си...Приписването на знайни и незнайни качества върху въпросния партньор, увеличава интензитета, за сметка на качеството...Едва ли подобна любов, би издържала дълго....

ми нямам какво да кажа...то каквото трябва сте го написали

Какво е да се влюбиш ? Продукта на мозъка, т.е. на разума или състояние на душата /духа, който носим/ ?
Каква полза носи - чисто прагматична - възможността човек да поеме по предначертан житейски път и да създаде потомство, или нещо повече - да носи духовно удовлетворение и така да поддържа душата жизнена ?

Аз мисля, че възможността да се влюбиш е дадено от бога качество - състояние на душата с нейните енергийни полета. Т.е. влюбването е обвързването на свойте енергийни полета с тези на обекта на влюбването. И тяхното ниво и продължителност на действие зависи от това дали влюбването /като чувство/ е споделено или не.
Ако изходим от това, че такива чувства изпитват и хора с недъзи - умствени или физиологични /например слепота/, извода е че подобно чувство може да бъде поддържано и от разстояние, и виртуално.

Не мога да зная обаче дали по този начин чувството е толкоз пълноценно - с цялата си палитра от усещания - ухание, образ, краски, телесна топлина ако щеш.
И тъй като според поетите именно очите са вратата към душата на човека, взаимоотношенията от разстояние изглеждат някак осакатени.

именно....остава ти чувството, че нещо не е така, че изживяването не е пълно и ако се замислиш, дали си заслужава, а това е първата стъпка към преодоляването на такава любов, е много вероятно да установиш, че всъщност си влюбен в идеята за любов...от колкото в човека отсреща

Всъщност мисля си, че чувствата, в резултат на връзки по интернет, са си съвсем истински.
Просто обектът може да е фалшив/лъжлив - препратка към темата "доколко характеристиките, които сте вложили в своя НИК са реални.
Но тези "лъжливи" образи съществуват и в реалния свят - тогава, когато единия /умел артист и манипулатор/, успява да изгради у влюбения образ от качества, които в действителност не притежава.
Тъй че трудно би могло да се каже кога човек е по-заблуден, когато общува в интернет,или когато общува в реалния свят.
По-скоро е свързано с възможностите, които притежаваш, да отсееш истинското от лъжовното.

Според мен,такава любов съществува.
Само че,когато сетивата ти са изострени
и имаш дарбата да изразяваш усещанията си с думи.
Получава се неописуемо силно и колоритно преживяване.
Винаги съм вярвала,а и на практика се доказа,
че едни сетива могат да компенсират други.
Пробвайте,може да се изненадате приятно от себе си.

Ами аз кат не мога две думи на фльонга да вържа как да въздействам? От Яворов ли да преписвам ?

Само недей да изпадаш в крайности и да пращаш стихове или копирани клишета за виртуален секс....ужасно са плоски и досадни.

права си, казинке. само не всички проектирате действителността във виртуала? защо да трябва едната да е като другата. тя затова едната е ОТДАЛЕЧЕНА, а другата - на -10 пръста разстояние.

и не съм съгласен да се нарича Любов. това си е привличане. откриване на интересна личност и желание за по-близки срещи от първи вид =)))


______________________________________
с пет удара часовникът замря сърдито,
а той не спи - лежи, върти се...
и мислите му пак във нея впити,
като пиявици за голите крака на птица.