..не искаш да разрушиш всичко.
Истина ли е?
А вие?Когато вас попитат за статуса в реално време?А когато се съмнявате в 100% на чувството или за себе си не искате да приемете че го има и ви забият въпроса?Вие как реагирате когато ви се обяснят в любов?Понякога това се случва страшно изневиделица и изненадващо.А когато стар приятел ви изръси думичките?А когато чуждо гадже го изтърси?Как реагирате,отдръпвате се панически/чисто защитно/,опитвате се да изслушате и разберете другия или какво?Гложди ме, какви са реакциите в конкретните ситуации?

Каквато и да е ситуацията,
винаги искам време да помисля,
дори и да няма нужда да мисля.
Просто не обичам да прибързвам.

Интересна тема, поздравления Всъщност питаш за реакциите ни, в различини ситуации на обяснение в любов, ако правилно съм те разбрала? За приятел...всъщност може би единствения път, когато съм се обяснила в любов, беше към приятел. Ситуацията беше странна, защото изкарахме цялата му казарма заедно /той служеше в поделението с/у нас/, преди това се познавахме доста време и изведнъж...когато му предстоеше уволнение, осъзнах, че май нещо не е така...Когато му признах, настъпи неловко мълчание, но после той излезе с голямо достойнство от ситуацията. След години ми призна, че е изпитвал нещо, но непостоянноста на чувствата ми го плашела и предпочитал да сме цял живот приятели, от колкото гаджета 3 месеца...
Най-много ме е плашел интереса на чуждите /заетите/ мъже. Реагирам чисто защитно и ...бягам с 200 Избягвам по всевъзможни начини въпросния мъж. Когато във връзка, ме попитат за чувствата ми, никога не отговарям директно. По завоалиран начин се опитвам да разбера причините за въпроса.Ако е, защото иска да я прекрати...казвам, че съм привързана и толкова /дори, реално да изпитвам нещо/. Защитавам себе си от поражение, а него от чувство за вина. Ако е, защото той самия е изпитал нещо- моля за време за отговор. След което известно време не се виждаме...за да си изясня своите. Ако отговарят на неговите- си признавам без бой. Всъщност обаче...най-трудното ми признание е точно в любов. Очаквам...човекът сам да разбере какво чувствам, без да му го казвам...Кофти тактика..или прекалено силни защити...незная....

ДЕБА ТИА БЪЗЛЬОВЦИ ДЕБА!

че какво ви пречи да си казвате каквото чувствате?
ИСКАМ.
НЕ ИСКАМ.
ИСКАМ ВРЕМЕ ДА ПОМИСЛЯ.
НЕ ТЕ ХАРЕСВАМ.
ИЗНЕНАДА МЕ!
ОТКОГА ТЕ ЧАКАМ ДА ПРИЗНАЕШ!
ЕЛА ТЕ БАЦНА!

Повечето мъже ги е страх от чувства. Като им признаеш какво изпитваш хукват през глава. Като че приравняват "Обичам те" на "Хайде да се женим".

Джуло, имам наблюдения, че и при вас, и при нас историята е една и съща:
Момчето, което обичаше момичето, което обичаше момчето...
Не че толкова се бяга, колкото тръпката е към някой друг обект. например по-дърпащ се... или нещо такова =)

А говориш за оня стереотип....на мъжа-ловец ли? Ега ти тръпката. Вместо да го ударим на удоволствия и секс, да се гоним като че сме в детската градина. На мен лично не ми се губи време в тичане и гоненица.

Прекалено съм стара за тия игри Като му се гони...да гони. Дам ли се, значи съм лесна, дърпам ли се-правя се на недостъпна...Га бех на 20г беше интересно, но сега предпочитам от начало да стане ясно, кой за какво се бори...

Джу, ами нали, все пак, е хубаво да има взаимност в една връзка.
Е, когато и двамата са свободни и се случи да си паснат, нещата се получават от самосебе си.
Но по-често се случва:
някой¹ да хареса някой² в цъфналата ръж,
но пък рядко някой² е свободен мъжº
и когато някой¹ тръгне към някой² с дръж
нещата никак се не получават отведнъж

искам да кажа, че ситуациите са по-комплексни, отколкото се опитват да ги представят двете страни, за да доведат флиртчето до посочената от теб развръзка. така че, когато в един момент се стигне до развръзката, някой² се отдръпва, заради чувствата си към другия или заради уважанието си към него, или и заради двете + още нещо =)


* пиша мъжº, заради римата, макар че обикновено нещата стоят обратно...

То пък що и трябва да се пита - ако има нещо ще си е проличало.
Е, понекога са случват и заблуди