Аз нещо не разбирам, ти от къде тръгна, къде стигна....В крайна сметка, една връзка като не ти изнася, просто я приключваш. Това 5,10,20г са си чисти оправдания...Самочувствието ли си ласкаеш или какво? Когато нещата не вървят или няма чувства, стоенето в една връзка, заради самата нея е чиста проява на мазохизъм..."Аз имах моето мъжко момиче", ама понеже я нямам вече...каквото дойде

Искам да имам до себе си мъж - с характер и със собствено достойнство. Такъв, който няма да стои при мен само защото го е шубе, че няма да понеса раздялата или просто по навик. Мъж, който по-скоро ще задържа с увереността , че е избрал мен след като съм му предоставила възможност за избор.....а и свобода. Не ми трябва животинче на синджир, което само фиктивно ще е мое, а в мислите си ще се пита дали да не ме зареже заради това, че го задушавам. Никой не може да даде 100%-ва сигурност, че утре чувствата на партньора ни няма да се променят. Но и никой с ревност не е успял да задържи когото и да било до себе си....напротив. Практиката доказва, че ревността е сред първите причини за краха на една връзка.

баси,на мен не ми се е случвало....

защо пък Баси...аз не искам да ми се случва..а все така става.Дори виртуално...

И мен не са ме следили и преследвали никога. Мен ме зарязват... Тук съм некомпетентен, да не кажа, че рецепта никога няма. Всеки си гледа от неговата камбанария и преценява през своята призма...
***
Сандо, в крайна сметка който каквото и да ти каже, ще трябва да се оправяш сам, пич!
Само не позволявай на тази меркантилна креатура, наречена Св. Валентин, да те тласне към някаква дълбока депресия по въпроса...

абе ти недей....много е лесно да се говори
но не можеш с лека ръка да отпишеш 6 години съвместен живот


истината обаче е ,че ако няма деца които да ги свързват.........наистина
може и редно да потърси друга ...........но ще съжалява после....
щото най-сладко е това на което си свикнал......усещаш го като го няма
аз ако нямах деца ....отдавна щях да съм приключил
но пък децата съшто създават неудобство и проблеми така ,че не се знае дали отношенията ми щяха да имат такъв статус в момента .....ако да речем децата ги нямаше......абе сложен е живот и се иска човек да е добър балансьор......иначе само се луташ безцелно...и паразитираш , което аз не харесвам

Кака, малко вадиш думите от контекста, ама горе-долу си права...
Ако знаеш колко пъти сме се разделяли-събирали, разделяли-събирали...
Просто не мога да понасям плачеща... върба. Започвам да се обвинявам за постъпката си и това, което причинявам на жената, за да я докарам до сълзи. баси изрода се чувствам и после, в резултат... пак сме заедно...
ще взема да се гръмна със патрони за глиган...

Когато ми се случи някой да ме преследва и задушава,разлюбвам отмак.
Казвам да внимават какво правят,иначе...дим да ме няма,
колкото и да ми е тежко.
Избирам по-малкото зло.
Не случайно съществува приказката за птичето,
което се връща при този,който му е дал свобода,
защото сърцето му така иска.

Не говоря с лека ръка, Марси Трудно е разбира се...измъчваш се, страдаш. Все пак това е човек, с когото много неща си делил. Но и да има и да няма деца, не бих стояла с човек заради самата връзка. Камо ли, ако не само не изпитвам нищо към него /за мен уважение, обич и разбирателство са достатъчни, мани я тая любов/..а тъкмо напротив, дразни ме, изнервя ме и тн. Някои жени, тъй като сме по-чувствителни вероятно, когато устетят, че губят партньора се променят напълно- започват се ревностни сцени, преследване и тн. Не защото обичат чак толкова, а защото ги е страх, че може да останат сами. Аз не съм такава, но ги разбирам.. И съм убедена, че ако въпреки това ги изоставят, ще го преживеят много по-лесно, от колкото, ако ежедневно им засвидетелстват, че вече не значат нищо....Капиш

Сандо, това поведение ми е познато...не забравяй, че все пак си приличаме по зодиакалния знак Кат бех мъничка и аз тъй измъчвах и се измъчвах..ама поумнях дет се вика.

Не ми се е случвало ама съм виждал отблизо - не се издържа
Удряте му една хубава караница за да са разберете кво що - и ако няма ефект...... Кво повече да ти кажа
Последните такива дето съм виждал - един съученик и на един друг съученик сестрата Когато и дойде ред тя да ходи да учи висше са почна едно ходене от наше село до Свищов всека седмица, през 5-10 минути телефони - "Къде си; Кво прайш; С кой си..." Даже ми утрепаха мерака да излизам - Или ше го слушам кък са драпат по телефона, или ако и тя е тука ше ги трая цела вечер кък са гледат на кръв
Не си струва