Налегнала ме е една мисъл тежка...
Що е то разочарованието? Как се получава така, че един човек разочарова друг? С действие, с липса на действия, с емоции...или просто с това , което е.
Особено последния вариант. Можеш ли да си виновен , че си разочаровал някого, когато просто си бил себе си?
Поставих въпроса си , но не мога да формулирам тезата , затова направо дерзайте...

Я, такоз то..тя ни знай ко иска да рече, ний да сми дерзаели

Съжалявам , че не ти харесва темата Джако, ако настояваш ще помоля да я премахнат

Човек може да те разочарова по много начини...и с действие, и с бездействие...но не и ако бъде себе си. Не е честно, да обвиняваме някой, че е това, което е. Хората трудно се променят или трябва да ги приемаме с всичките им предимства или недостатъци, или просто...да потърсим друг.

Не всеки мисли така, кака . А някой хора не смао се разочароват, но се чувстват и предадени...

Я как се впрегна ся туй екситу-аресах я ас ама кажи ти на кой мъж ко напрай, чи го разочарова?Или той ти нещу стори?

Това би могло да се случи, само ако първоначално сме били заблудени в човека отсреща....Преживява се кака

Мен никой не ме е разочаровал от известно време насам, защото не си позволявам да си вадя прибързани изводи за хора, които искам да опозная. Но аз редовно успявам да разочаровам някого

както казваше Малкълм в едноименния филм
"Нищо не очаквах и пак съм разочарован"
Тъй де, не очаквай прекалено много, за да не бъдеш дълбоко разочарована винаги предвиждай опцията!

Нека не забравяме и другия вариант....заслепени ние самите влагаме в другия мисли и желания, които той никога не е притежавал в действителност.....и после го упрекваме несправедливо, че ни е излъгал. А на практика не е така. Самите ние сме се излъгали в желанието си да изпитва несъществуващи чувства към нас. Не непременно любов, чувствата, които сме проектирали върху другия могат да бъдат различни....и илюзорни. .