http://paper.standartnews.com/archive/2 ... /index.htm

"Едит Пиаф: Не съжалявам за нищо
Тя имаше особени отношения с Бога, разказва композиторът Шарл Дюмон

Великата бунтарка и Шарл Дюмон. Тя изпява 11 негови песни в края на своята бляскава кариера
Едит Пиаф, жената, която никога не съжалява за нищо, изпява едноименния си шлагер, който по-късно става световен, през 1960 г. Автор на песента е Шарл Дюмон - мъжът, който и досега твърди, че никога не е имал интимна връзка с великата бунтарка. Тогава, в средата на миналия век, младокът напразно се опитва да се докопа до благоволението на звездата. По това време тя отдавна е Голямата, на чиято врата тропат всички композитори. Единствена песен, изпята от Пиаф, гарантира на всеки от тях безсмъртие. Дюмон попада в дома на Пиаф благодарение на Мишел Вокер - поета, който пише текстове за шансоните й.

"Когато се появихме на вратата, нейната вярна спътница в живота Даниел почти ни изгони. И миг преди да се изнижем, се чу дрезгавият глас: "Щом са дошли, нека влязат." Огромният апартамент беше тъмен - Едит

ненавиждаше светлината

Както и съня - за нея той наистина беше по-малкият брат на смъртта. Когато прекрачих прага на обширния хол, неволно отвърнах погледа си от нея. От външния й вид лъхаше на болест и гибел. Кожата й беше почти прозрачна, а пръстите й бяха абсолютно бели. Приличаше на съсухрен гном. "Сядайте бързо на пианото, защото съм много изморена", изгърмя ставащата от леглото жена", разказва Дюмон пред руската преса. И когато той изтръгва от клавишите първите тонове на "Не съжалявам за нищо", Едит изживява метаморфозата на прозрението. После го моли да я изсвири още три пъти. И едва тогава му обяснява, че това е нейният хит - този, който ще я върне на сцената и ще се превърне в световен хит. Защото точно тогава Пиаф отсъства от сцената. Париж и Франция са й теглили чертата. Шарл Дюмон е човекът, който създава за нея 40 песни. С тях тя отново заема своя трон - две години преди смъртта си. А композиторът получава стократно по-големи хонорари. Той обаче се вълнува най-вече от съдбата на приятелката си, която се намира в най-тежкия период от живота си-

между живота и отвъдното

Тежки болести и последвал курс по химиотерапия я привързват окончателно към наркотиците. Певицата прилича на чучело, изхвърлено на бунището. Дюмон дори не предполага, че ще стане свидетел и съучастник в последните, най-страшните дни на легендата. В онези мигове, в които тя все по-редовно припада на сцената, а екипът на "Бърза помощ" се кълне, че я връща към живота за последен път. Около микрофона й винаги има дежурни - Шарл Азнавур, Жорж Мустаки, шефът на "Олимпия" Бруно Кокатрикс. Едит пее с вехтите си рокли, защото облеклата от новите платове й причиняват алергия. Обикновено е обута в изтърбушени, разрязани по шевовете обувки, тъй като подпухналите й и разкривени от ревматизма крака не могат да се съберат в нищо друго. Великата певица страда от силен световъртеж и за да не падне в оркестрината, винаги стои с разкрачени крака. Не признава никакви шапки, въпреки че от силните лекарства

косата й окапва прогресивно

Всичко това обаче не намалява обожанието на публиката. За нея тези подробности са част от мита Пиаф. Овациите продължават по 30-40 минути, а бисовете обикновено са не по-малко от 20. "В тези моменти тя ми шепнеше: "Чуваш ли, още са им нужна. Болна, страшна, но необходима. Все още моята музика им носи радост. Не смея да се предам", разказва Дюмон.

В личния й живот също отново всичко върви към провал. Тя се е разделила с поредния си любовник - младия американски художник Дъглас Дейвис. Той е автор на невероятните й портрети, от които лъха лиризъм и нежност. Едит дори ги използва за корици на плочите си. Но отношенията им приключват бързо. Момчето, инфантилно по американски, почти изпада в душевно разстройство от претенциите и капризите на миньончето. Типично в неин, френски стил, тя го зарязва без излишни приказки.

Каквото и да се случва обаче, Едит не се отказва от концертите си. И то не само заради поклонниците. Тя

просто има нужда от пари

- за лекарствата, за лекарите, за медицинските сестри, за болкоуспокояващите, за наркотиците... Бият й специално приготвени инжекции, микс от много компоненти. Без тях тя не може нито да седи, нито да стои, нито да пее. Неслучайно след години нейните най-близки хора ще кажат: "Едит умря от износване."

Дюмон е от малкото приятели на звездата, които тогава не желаят да се превръщат в безсловесни свидетели в съзнателното й самоубийство. Той настоява тя да се лекува, вместо да очаква с трепет наркодилъри, зареждащи я с морфин и хероин. На 9 октомври 1962 г. Едит Пиаф доказва, че има свои, особени отношения с Бога. Въпреки че всеки момент я чакат да умре, тя се омъжва - напук на всичко и на всички. Така както е правила винаги. Бракът й е неравен според всекидневните стандарт и морал, но никой не смее да я осъжда. Защото всеки знае колко малко време й остава. Всички нейни любовни истории до този момент завършват с провал. Мъжете й я зарязват, загиват или катастрофират. Тео Сарапо е нейният предсмъртен подарък. Младият грък е

красив като антична статуя

- със златиста кожа, черна коса и горещи очи. 20-годишният съпруг не блести и с минимален интелект, но притежава безценно и рядко качество - обича Едит. Тъкмо заради него Пиаф си отива от света щастлива. Защото има до себе си мъж, за когото мечтае всяка жена. Приятелите й и досега отказват да коментират дали двамата са имали сексуални отношения. Мъжемелачката Едит е на предела на силите си и отдавна мъжете са престанали да бъдат за нея еротичен обект.

Запознава ги общият им приятел Клод Фигю. Той води Тео при Едит, като й предлага да го вземе на работа. Тя е самотна и болна, никой не се задържа дълго при нея. Но в мига, в който го вижда, 47-годишната звезда се преобразява - в 18-годишно момиче, което се влюбва за първи път. А когато пита Тео какво да му подари за сватбата, той отговаря: "Велосипед." Младият грък е този, който я избавя от най-големия й кошмар, наследен от безумно тежкото детство - страха от тъмното. Той донякъде, макар и за кратко, я откъсва от наркодилърите и дори от приятелите, с които пие. Тео, въпреки че до този момент няма никакъв опит с пресата, скрива от репортерите двукратно преливане на кръв. Наясно е само Марлене Дитрих една от малкото верни приятелки на певицата. Всъщност кино дивата е нейният идеал за красота и стил.

Едит Пиаф умира на 11 октомври 1963 г. близо до Кан. Тя е само на 48. Оставя много дългове на Тео, защото през целия си живот няма отношение към парите."


П.П. И аз искам един такъв мъж...

Трогателно е наистина Външният вид няма особено значение, стига да е моя тип,т.е. не държа на красавци ни най малко. Но интелектът е нещо, с което компромис не мога да направя... Държа мечтаният мъж, да има висока обща култура, да не разбира от всичко, но да умее да води продължителен и смислен разговор..и най-важното- да има чувство за хумор. Колкото повече пъти успее да ме разсмее, толкова повече му нараства шанса да ми спечели сърцето

Мечтая за мъж,който ще ме обича дори и грозна,болна и стара.

И аз предпочитам мъж с чувство за хумор и близки до моите усещания и интереси.

Немога да отрека, че винаги външният вид влияе на мнението ми ... както и навици тип .. гризене на кожички и нокти ... не очаквам от него да ходи на маникюр ама поне да си поддържа някакси ръцете и ноктите .. и мразя нокътчето на кутренцето ....
присъединявам се към кака за интелектуалното ниво ... неискам да е прекалено интелектуален , а просто да мога да водя смислени разговори с него ... да ме разсмива е голям коз в спечелването и при мен ... да е умерен във всичко което прави ...