Наричам така, онзи тип хора, които цял живот се раздават за другите, без да търсят лична изгода. Малко са...всъщност единици Алтруизмът им е толкова силен, че често изглеждат наивни, глупави и дори смешни. В стремежа си да помагат, дали губят себе си? И какво всъщност печелят?

П.С. "въздишка на боговете", защото мислено си представям, как някой бог горе, се подава иззад някой облак и гледайки майка Тереза например, си мисли, клатейки глава: "Тц, тц,тц...къде сбърках...или това е съвършенството"

рядко се срещат...но се радвам, че ги има

и никога няма да срещнеш даже и подобни на тях на "отговорна" длъжност, където могат да помогнат в по-голям мащаб
по дифолт важните решения се вземат от идиоти

такива хора не стигат до върховете веднъж, защото самите те не желаят и втори път, защото системата ги отхвърля.

Суис е прав. Такива хора никога не могат да заемат големи длъжности. Но не мисля, че е защото не желаят или ги отхвърлят Латро, а защото до високите постове не е важно само да се добереш, а и със зъби и нокти да се бориш да се задържиш. А тези хора не умеят да се борят. Те могат само да дават.

По-скоро може да се каже, че за тези хора алтруизмът им е призвание. Какво печелят ли ? Тогава, когато правиш нещо безвъздмездно, единствената печалба за теб е удовлетворението. Точно така те намират себе си. Удовлетворението от това, че си помогнал с нещо. За съжаление, повечето пъти изглеждат в очите на другите както казваш - наивни и смешни. Защото, казват си "другите", как можеш да правиш нещо ей така, без "дивиденти". Слабостта на "въздишката на боговете" е баланса между многото възможности за помощ и себеотдаване. Потопени в желанието да помогнат някому, те често сякаш забравят своите близки.

Алтруисти на работното място мисля че няма.
Но има безкористни, хора честни и аз към ги срещал. И наистина, в този момент си казвам "блажени да са".

мда ... в един момент да си катил излезе на мода и като гледам не смята да си отива ще надживее и джинсите май

За всичко си има възмездие,рано или късно,дори и след като си си отишъл от този свят.

много интересна тема .....не е верно ,че НИКОГА такива хора не заемат високи позиции или нямат власт ...познавам такива хора....но са малко и толкова незначителна част на базата на това което ги заобикаля , че може да се каже ,че твърдението е верно ....според мен това е вид лудост

това е много тъжно аз познавам хора, които са отдадени на идеите си...и са благородни по своему, без да са крайни алтруисти.Човек не може да не ги харесва...действат успокояващо и някак уравновесяват обстановката... Трима такива на работното ми място и съм сигурна, че ще я върша много по добре..В този смисъл, смятам, че добротата е заразна