Тъмната страна на медала : Нещата от живота

Latrodectus

Мило дневниче, днес ми се е..а мамата /wow/

от как ме зашефиха, умрях от студ, преместих над 1 тон масло,не ми стигат парите...а и по цял ден се занимавам с врачанци, дето не искат жена да ги командва /stupid2/

може ли вече да съм прост служител /blink/

inmaterial

Мило дневниче, нещо ми блещука в тоя тунел...
Дано не е от някоя пукнатина...странно нещо е пътя...
Току си помислиш, че си разширил достатъчно дупчицата и тутакси се намира нещо, което да ти подскаже, че това е само прозорче...не изхода...

pepi

Мило дневниче....
Спешно се налага за пиша и да изразя всичките си душевни терзания, които са ме обладали от три десетилетия, душат ме и не пускат направо ще се пръсна ооооохххх ..... Сичко сши кажа и оня път, дето мама ме прати за хляб, а аз ходих в двора пред блока и се събрахме момчетата и ходихме да купим цигари, като казахме на продавачката, че са за баща ми, ама забравихме да купим кибрит и после аз дадох шапката си на Ванката от втория етаж той да иде, да не го познае касиерката. И оня път, дето сковахме барака от стари талашители платнища, пропити от мухъл и пълни с буболечки, дето и Берона не е виждал. И купихме мухозол от аптеката и ги изтрепахме сичките и къщичка си напраихме и вътре седяхме и момичетата от махалата поканихме, да видят колко сме готини оххх.
Кво правя по дяволите, та аз нямам дневник. Баси.

ronin_bg

Latrodectus написа:

Мило дневниче,
ще бъда кратка, тъй като не съм във форма...отново съм с главоболие. Знаеш, като бях по малка, споделях с хората какво ли не....
предаваха ме, лъгаха ме, мамиха ме.... /hmmmm/

Свикнах да се да се прикривам, а после в Университета ни учеха да подтискаме емоциите си и да не даваме израз на чувствата си. Хубава практика /read2/

...и до днес успешно я владея.
Обаче като дойде някой клиент, ми разказва живота си до девето коляно....
Обаче в петък, като ида да пия, най-добрите ми приятели се изповядват пред мен...
Обаче въпреки, че рядко казвам образованието си, днес един, в сайт за запознанства, искаше да го консултирам, тъй като имал проблеми... /hmmmm/

кога хората спряха да ме питат как съм /fubar/

не помня

Вероятно, защото винаги отговарям/: "Добре съм"...Според теб, добре ли съм, мило дневниче /hmmmm/

или...това няма значение. /zybat/

Айде, че една позната има проблем с връзката си и тъжи...ДО скоро /secret/

Обичам да споделям,но си правя преценка с кой какво мога да споделя! И споделям,не за да ме съжали някой или да ме види какъв съм убавец,а за да чуя и друго мнение по неща които ме вълнуват! Мнение благодарение на което да си сверя часовника така да се каже! Не ме интересува,дали споделеното ще бъде разпространено от довереника ми,защото рядко имам причини да се срамувам от постъпките си,а дори и да има за какво сам съм си виновен! Не се притеснявам,че ще ме посочат с пръст,защото това също ще ми помогне да си взема някаква поука! Това че споделям не означава ,че съм някой ревльо оплакващ се на всеки срещнат- просто се опитвам да се хармонизирам и да подобря характера си!
Такъв тип човек съм,че винаги провокирам човека срещу мен да сподели! Не от лично любопитство,а от желание да помогна с нещо ако мога-разбира се основно с добри и правилни думи,а понякога и със самото изслушване! Никога не съм отказвал нещо такова,дори и човека да ми е напълно непознат! Може и да греша ,но това е едно от нещата в които се състои човещината! А и ми помага да разсъждавам над живота ,погледнал през различен ъгъл и нюанси! /:)/

TheSeal

Животът (често) е като стъпала. Веднъж ти е ужасно трудно и имаш чувството, че изобщо не се движиш напред, а след това почти без усилия се придвижваш. /:)/

И после пак /zybat/

, на следващото ниво

inmaterial

Искам да сляза малко надолу, че много набързо се качих май...
Най-гадната част е тази, да ти се налага да си безцеремонен...да разбираш отсрещния, но да ти се налага да се правиш, че не го слушаш...и това за да можеш да си свършиш работата качествено /fubar/