Мило дневниче,
ще бъда кратка, тъй като не съм във форма...отново съм с главоболие. Знаеш, като бях по малка, споделях с хората какво ли не....
предаваха ме, лъгаха ме, мамиха ме....
Свикнах да се да се прикривам, а после в Университета ни учеха да подтискаме емоциите си и да не даваме израз на чувствата си. Хубава практика ...и до днес успешно я владея.
Обаче като дойде някой клиент, ми разказва живота си до девето коляно....
Обаче в петък, като ида да пия, най-добрите ми приятели се изповядват пред мен...
Обаче въпреки, че рядко казвам образованието си, днес един, в сайт за запознанства, искаше да го консултирам, тъй като имал проблеми...
кога хората спряха да ме питат как съм не помня Вероятно, защото винаги отговарям/: "Добре съм"...Според теб, добре ли съм, мило дневниче или...това няма значение. Айде, че една позната има проблем с връзката си и тъжи...ДО скоро

Ас принципно нямам навик да споделям - нито съм па много кадърен в даването на съвети за някакви проблеми
За въпроса - "Как си" - ами наистина отговоря е "Добре" - рядко някой очаква или иска да чуе друго

Как си, кака?

Добре съм, Симпли

ТУй искам да чувам!

хъх, нас (мъжовете) ни го втълпяват откак сме се родили...
паднеш, удариш се, сбиеш се, зарежат те - "айдеее, кво ревеш, къв си мъж!"...
и свикваш. правиш си пас. и без тва голема файда нема...
схващаш, че чувствата ти те правят слаб. защото, който знае какво силно любиш и мразиш, може да го използва за да те манипулира. научаваш се да ги потискаш и да не даваш израз на емоциите си...

но се събира. трупа, трупа - ден и нощ. и после избиваш комплекси; ходиш да поблъскаш във фитнеса или тичаш нагоре из баира. или се хващаш с някакъв екстремен спорт...
няма начин. трябва да избива отнякъде. да разходваш натрупаните агресия и жлъч и да зареждаш с позитивни емоции.
и много секс върши работа ;)
вий, женските, сте по-добре. плачете, ревете, тръшкате се. давате воля на емоциите...
но явно пак се натрупва. как се справяте? само дневници ли пишете?

в интерес на истината, аз изслушвам около 2 пъти повече мъже, от колкото жени...колкото и да е странно, май сте по-склонни да споделяте и не задържате...
ЛИчно аз, като ми се насъбере, ако е прекомерно, ми потичат сълзи...оставям ги, така олабвам напрежение... Иначе когато мога, бягам сама на една вила

На мен пък, като ми прекипи, ми иде да грабна една вила...

ако давах воля на емоциите си......
до сега да съм станал масов убиец
скоро не съм испускал парата
ядовете идват от гадове
а при мене гадове да иска човек

Много агресия има натрупана у тебе, брат...
Виж на мен поне бръже ми минава... Ма пък и аз си казвам.
Крещя си на воля, когато съм прав и хората си траят, като знаят, че така е редно.
И то си минава.
Най-често им обещавам, че ще ги маризя и то ...както им се караш, така им става смешно... Мечо Пух да ги бие... че и на мен... и то си минава