"Любов"
Със много думи е изречена.
Със много имена - наречена.
От много пера - описана
и все остава недописана.
Но няма тук да пиша фрази
за туй как днес се люби,мрази...
Това не мога,даже го не ща,
защото Тя е ... в простите неща:
едно докосване със тръпка;
вървене със една и съща стъпка;
приятелска ръка на рамо;
един-единствен поглед само
и гледане в една посока,
и гонене на цел висока;
ръка другарска в лош момент;
на място точен комплимент
и прошка след неволна грешка;
добрата думичка човешка;
надежда топла в ден пореден;
кръстовище без пътя среден;
зовът единствен на сърцето;
усмивка чиста на лицето;
една троха в ръката гладна;
една завивка в нощ прохладна;
една целувка по устата;
едно познаване без дата;
че тя - вратичката нъм рая,
биде началото на края;
една целувка по челото;
една сълзица в опелото
и мъка във душата пали
от чувства още незаспали;
и дълго може да изгаря
загуби ли си Тя другаря!

И когато пролетта настъпи
всички стават първоинстинктни, сякаш тъпи.
Плющи се до що фани
докът веселба настани.
Правят го птичките
правят го пчеличките
правят го сърничките
правят го дори тревичките.

Къделюбов, бе! Бягай!

Не зная...

Видях те...
между слънчеви лъчи
и беше толкова хубаво!
Странно ми стана...
всичко в мен затрептя
отново влюбено... влюбено...
Погледна ме...
с онзи поглед искащ и мил
и пролетен ручей потече...
Потръпнах...
с очи на влюбен елен
от мене всичко съблече...
Ръка ми подаде...
в пролетен ручей се къпех
и пак всичко беше любов...
Едва ме докосна...
а толкова нежност усетих,
стигаща за цял живот.
Видях те...
и отново се влюбих
в този пролетен ден...
Но не зная...
в кого ли... защо ли...
в пролетта... или в теб...

Магдалена Констадинова