Единственото, което ти трябва за обективна оценка е бистрия ум.
А методиката е - спираш, правиш крачка встрани и оглеждаш ситуацията, в която се намираш.
Най-близката ми представа за това опреличавам с филмите, в които героя може да спре времето, като всички останали "замръзват", а той свободно може да се придвижва между тях и да ги оглежда.

Пепи е прав, но има и друг вариант- приятелите, но истинските ти, доказали се такива. Безпристрастно мнение, по-скоро пристрастно, но единствено към теб.

Как се гледа отстрани, когато става въпрос за част от теб?...
Именно за това съм използвала думичката "обективна"...
Джак е прав...единственият вариант, който виждам на този етап са приятелите ...те не познват изцяло проблема, но може би не е нужно....

Опитай се да се погледнеш отстрани.
Как става ли? Не е лесно. Първо трябва да можеш да правиш анализ на ситуации. После трябва да игнорираш емоцията, защото тя привнася изкривения образ. И като започне да се избистря, ще видиш ... твоето ЕГО.

Ако ставаше въпрос за мен самата нямаше да питам...с личните си емоции и проблеми винаги съм се справяла...
Кое е по-скъпо от егото ни?...
Въпросът ми всъщност е да продължавам ли да внушавам на детето си, че трябва да се бори или да я оставя да се примири...аз не бих се примирила, но тя не е "аз"...Дали няма да е по-добре за нея да я оставя да се примири...

Може би една стъпка е осъзнаването че за да си свободен е необходимо да осъзнаеш собствените си нужди.

приятелите
Просто не бива да се забравя, че пътят към ада е застлан с добри намерения.

тягостна стана темата тука..водата дълбока но.. да понагазя аз.
На едно дете можеш да му дадеш известни насоки, примери, еталони ако щеш, но избор- не. Него то си прави само, харесва ни или не-така е, природа.Кое и как е избрало, зависи обаче, от изчерпателността и точността на дадените му примери.
Шо се отнася до приятелите- и едно мнение, но истинско е достатъчно да накара човек да се замисли, повтарям да се замисли, не да го вземе предвид.