всякак съм действал ... зависи от настроението

Обичам да слушам, ..и да чувам , но не винаги имам търпение да го правя. Особено, когато ме занимават с неща, които не ме касаят.
Когато спорим, държа да чуя и осмисля аргументите на насрещната страна - за да я смачкам с отговора си после и да приключим (ако съм прав) или да си преосмисля позицията (ако насрещният се окаже прав).
Дезинтересирам се, ако оня отсреща се държи като говедо - като една колежка, която изпада в истерия, докато спорим, почва да се навива и постепенно стига до кресчендо, за какво то и глупост да става дума; спира ме по средата на изречението с "Момент!" "ГЛУПОСТИ!", прави иронични и снизходителни гримаси и жестове, и др. подобни; та тогава предпочитам да я оставя на себе си (от хуманни съображения - за да не я пребия)...; като се наприкаже, аз й обяснявам кротко, че това, което е приказвала последните 2-3 часа е non sens - с ясни аргументи; и тя, разбира се, категорично не се съгласява; но след 10мин. или ден-два я чувам да обяснява, пак толкова разпалено, на някой друг, но вече защитавайки моята позиция; обикновено даже и не помни, че сме спорили или че е твърдяла друго...
А има си хора, още сега мога да изброя поне 5 души, които ме извеждат от строя с приказките или с начина си на приказване - мън-мън (повторено около 3926 пъти, разредено от постоянни паразити като "разбираш ли", "нали", "значи", "очевидно" и пр.) или високочестотно изсипване на един билюк приказки без да ти дадат да си отвориш устата; или мисли по 3 мин преди всяка дума и те хваща саклетя... Обикновено те много ме харесват, а аз не мога да ги трая. Но понякога и от тях чувам смислени неща и бързам да им го кажа, щото така и така ме гризе съвесттта, че не мога да ги трая...

Хич ни ми дреми - кат сам рекъл че сам прав, значи достатъчно сам са замислел преди изобщо да кажа нещо, а после никой не мое ма бутни

Направо си ми сродната душа шъ знаеш. И аз никога не отстъпвам от убежденията си - щом съм заела ясна позиция, то е логично, че съм я обмислила достатъчно дълго, за да съм сигурна, че е наистина правилна

Не, не ми се случва често...
Рядко се поддавам на моментни настроения и се старая да съм обективна...едва ли винаги успявам, но все пак опитвам се...
Изгубила съм спортната си злоба към спора отдавна...
Всеки си има своята истина и печеленето на позиции изобщо не ме вълнува...както и налагането на мнение...
Не винаги взимам под внимание чутото, но все пак слушам...
Смятам, че не трябва да пропускаме нито една възможност да извлечем най-доброто(като поука) за себе си...дори и от чуждите грешки или от думи, звучащи ни елементарно...