Имало едно време една девойка...Стоп!С имало едно време започват приказките,а това тук е истинска история.Но все пак май ще запазя това начало,защото във всеки миг от живота си сме с единия крак в приказките,а с другия в ада на реалността.
Та...имало едно време една девойка...Както всички момичета на нейната възраст и тя мечтаела да срещне своят вълшебен принц,който да я отведе в света на приказките.Мъж,който желае душата ,а не тялото и.Влюбила се за първи път...,но това май не бил мечтаният принц.Реалност!После се влюбила за втори,трети,четвърти път...мечтала-страдала...Но всеки път се оказвало,че не той е търсеният рицар на нейното сърце.Сърчицето и от толкова страдания станало на парченца . И точно това ,в което останала малкото любов ,на която била способна се скрило на най-тъмното място.Реалност!
Тогава девойката започнала да мечтае за друго-за къщи,пари,коли и как да завладее света.Превърнала се в материалистка-безкрупулна и непрощаваща,мачкаща всичко ,което пречи на мечтата и.Реалност!Точно тогава се появил дългоочакваният принц.Потърсил сърцето и ,но на мястото му вече нямало нищо-само късчета разочарования.А къде ли било останало онова малко ,тупкащо парченце запазило любовта...?Беше се изгубило безвъзвратно!Принцът си отишъл ,а тя дори не разбрала,че това бил Той.Била заета с преследване на новата си мечта,която не включвала Него.Реалност!
Това е една истинска приказка,но не е моята...тя е различна.А каква е Вашата приказка?Отказвате ли се от мечтите ви ако ви се струват недостижими?Заменяте ли ги с други с риск да се разминете с щастието?Мечтаете ли?

Имало едно време...
...принц, с прекрасна усмивка и никакъв страх в сърцето
Когато го видяла за пръв път принцесата сякаш го познала...и той я познал
Оказало се после, че те цял живот са се познавали...Започнали да се срещат, не минавали няколко часа без да се чуят, непрекъснато си липсвали...Прицесата зарязала всичко заради него...Всички били против нея, но тя не се страхувала - нали имала него...Той бил нейната половинка
Но когато всичко било наред и нямало никакви пречки за тях...се появил страх с сърцето на принца...страх от сълзите на принцесата...и тя вече не била сигурна дали е той
Разделили се и някакси принцесата си затворила съцето...нищо не чувствала....А принца?...той веднъж и казал, че тя му липсва...но принцеста на свой ред се уплашила и не посмяла да му повярва...
Никой от двамата не посмял да сложи край на тази приказка...тя си останала някъде в безвремието...споменът за нея и невидимите сълзи напомняли понякога на принцесата, че има сърце...

Имало едно време една непринцеса-по-скоро мъжко момиче, която срещнала Непринца си твърде рано и прекарала прекалено дълго време с него... Те били още деца и не разбирали, че обещанията на тази възраст са нищо..неизживели детството си бързали да порастнат, търсели се със страстта на младостта, виждали се във всеки друг...До като веднъж, Непринца не видял Другата..и решил, че тя е по-добра за него. Непринцесата страдала много, но разбира се, времето лекувало всичко...Само понякога, като го срещнела, нещо в нея се обръщало..С времето тя срещала различни мъже, от които се учела на нелюбов и повярвала, че първичното е по-важно, а всичко останало-уважение и разбирателство. Непринцесата остаряла достатъчно, за да спре да вярва в Любовта и да се обръгне достатъчно,че да може да прави секс без чувства Можела да обича, но без любов...Непринцът я отнесъл далеч

ами...ку съ немам за принц, ни коя да е момъ за принцеса мога ли да напиша пак история кат ваш'те?

Ти може да са немаш за принц, ама момата ку та има може и да излезе свястна приказка с неопределен край...
Ей тука се сещам да питам - еднакво важни ли са дейтвието и края в една приказка

края много зависи от действието

Имало едно време едно момче, което се мислело за Тhe One. Някак от друга раса било, а всички около него били създадени да възпроизвеждат привидна действителност и да наблюдават неговите реакции. Тогава се появил един, викали му Живота и бум бам два шамара и на земята. И те така.

Е това момче толкова лесно ли се е отказало...само след два шамара?!

Много оправен тоз Живот, бе...само два шамара
Ако го бях срещнала преди 15 години, да ме изплющи два пъти...да бях мирясала...

Май ти трябват повече от два ,както и на мен Но няма да го казвам на висок глас,че току виж се е засилил прекалено ...