напълно съм съгласен с втората част от мнението ти
но за първата - прочети Сандо - разликата между половете е функционална и оттам произтичат голяма част от проблемите

истината е, че основна част от приятелите ми...говоря за истинските са мъже....каквито и търкания да сме имали, сме ги разрешавали с диалог

мъжът ми има тоя навик да млъква и ми къса нервите....предпочитам да ми се навика тогава млъквам и аз и си мълчим...понякога със седмици.

решение на проблема просто в един момент ни омръзва да си мълчим....е кажи сега, това ли е правилното решение

Ами защо не
аз съм пробвал многократно :
сдобряване /разведряване на отношенията/ със секс
Иначе ако и двамата партньори са завършили психология и са специализирали брачни отношения предполагам че може и по друг начин да се разбират при конфликти

не сме и двамата
плюс това, аз кат се заинатя и тъй го наказвам, да спи у хола

е, тва за хола ми е ясно

изобщо отношениятра трябва да имат малко цвят
иначе - по английски - сичко по протокол и без емоции

с туй съм напълно съгласна
но мълчането е наистина изнервящо....по убу, да са карат кат италианци

Въщност, ако на мен ми мълчат, сигурно ще ми бъде крайно неприятно. Но тъй като не съм попадал в такава ситуация, сега се репча така.

Съгласна съм, че разлика между мъжа и жената има, но има и едни простички правила, които е нормално да се спазват при диалог.
Мълчанието не решава проблеми. Когато са на лице колебания и недоразумения абсурдно е те да бъдат изяснени с мълчание. Мълчанието само дава време на другия да се потопи във своя фантазия и да разиграе собствена драма в главата си, която много често е далеч от истината за причините поради мълчанието. После иди убеждавай, че не е това, а онова.
Мълчанието има още едно чудно свойство - да наранява повече от физическо насилие или обидна дума - срещу това можеш да се защитиш, да реагираш. Срещу мълчанието - не!
И още нещо. Много често мълчанието ни отдалечава един от друг. Много хора избират този начин да си тръгнат от някого, но оставя отворени врати и избягва категоричността, което пък в последствие е извор на недоразумения да не говорим, колко затормозява, когато не си наясно всъщност сам ли си или той ще се върне някога.

Freely, аз лично даже не се наемам да предполагам какви са причините.Не познавам ситуацията, не познавам личността. Едва ли определящ за малчанието е полът в случая.

за съжаление си много права

мъжете сме от Марс, жените - от Венера =]

ние повече мълчим, докато вие сте склонни да си приказвате с часове.

не съм се замислял за мъжкото съответствие, но многократно съм се убедил, че в основната си част жените са фантазьорки със склонност към драматизации...

точно заради това, wild rose, мълчнието ви наранява повече и обижда, защото мислите ви зациклят в сосбтвените ви изфантазирани драми и няма думичка от другата страна, за която да се хванете, самоопровергаете и измъкенте от омагьосания кръг.
от другия можеш да се защитиш някак, но от себе си - как?!!

просто мълчанието е обратно на диалог и това не е начинът