Как трябва да разбираме мълчанието на мъж, който е казвал и показвал на жена, че не му е безразлична, но в даден момент просто спира да говори с нея?...Без видима причина...
Безразличие ли е това, страх ли...бягство?...
Каквото и да е - не е ли редно да се каже истината в очите?...Толкова ли е трудно да сме откровени?...Дори да не сме наясно със себе си - трудно ли е да го признаем и да оставим другият да прецени дали може да остане с нас въпреки съмненията ни?...
Кое е най-жестоко - премълчаването на истината и игнорирането, лъжата или истината?...

Интересна тема
Понякога мълчанието е подтискане на някакъв бяс, вина или просто изчакване отсрещният да реагира пръв.
Кофти е да се мълчи по принцип, аз винаги си стрелям мнението, имам ли такова. По-кофти обаче е да се дрънка ей така за нищо..просто да се намираме на лаф. Отново една мъдрост:
Не е умен този, който говори каквото мисли-умен е този, който мисли какво говори.

Секи има нужда да си мълчи понекогаш - просто не му са говори нито му са слуша некой

ако човек, на който държиш, ти млъкне ей така...ще ти стане ли приятно

Ами ас не сам от най-умнити - ама сам досетлив, и сигурно ше разбера чи нещо не му е на кеф, а щом си мълчи, значи не иска да са обеснява

Зависи ко му държиш на тоя човек-шега ве
Вижте-когато близък човек ти млъкне, би следвало да се замислите за причините. Явно има защо и щом мълчи, се предполага, че очаква вие да направите кратка ревизия на последните дни,месеци и да откриете причината

Най-хубаво е когато се каже истината в очите,но по една или друга причина не винаги е толкова лесно,старая се винаги да изяснявам ситуацията а не да си замълча просто ей така,защото е по-лесно



Ами тогава може би е хубаво да попиташ човека защо е замълчал....просто ей така,вместо да ти се въртят какви ли не сценарии из главата

Ама вий па веднага търсити дерта някаде другаде а не в тоя дето мълчи - то не е задължително да има некви конкретни външни фактори - мое просто на моментя да е у такова настроение

Виж сега, Злиньо, ще бъда откровена....Винаги съм ненавиждала именно това мълчане...особено от хора, на които държа. Аз също млъквам, ако съм сърдита, бясна или просто съм крива, за да не нараня някого...но да мълча с дни и човека отсреща, да се пита какво е сгрешил.... Това означава, че не държа достатъчно на него...А когато на мен ми млъкват, не разпитвам...пробвам веднъж, дваж...ако човека ми е особено близък и след туй, го пращам да си мълчи на друго място... Твърде съм стара, за подобни игри...

Да де - на вас ви са казва 2-3 пъте - "Няма нищо" - туй означава "Нямаш нищо общо, нито та засяга, нито искам да та занимаам..." - и вий продължаати да си викати 'Ко сам му напраел"