какво правите, когато сте на кръстопът и сърцето ви казва едно, а разума друго...как правите избора си, въз основа на емоции или на факти. и изобщо....не е ли по-лесно...просто да избягаш

В такъв момент е хубаво решението да е в синхрон със сърцето и разума.зависи за какво е човек на кръстопът,понякога сърцето надделява,понякога обратното.Труден момент.Да избягаш е лесно,но бягството едва ли ще реши проблема.

Тоест-когато хем сърби, хем боли?
Щом ти се иска новото..то си иде от душата и там сърцето няма думата, понеже от сърдечност се е стигнало до там. Може би, понякога е по-хубаво и лесно, човек да бъде прост-тоест да не слуша много разума а да се отдаде на инстинктите си.

Обикновено слушам сърцето си. И винаги се оказва, че не е трябвало да го правя. Защото то е лош съветник. Затова по-добре е да слушам разума си.....ама нещо все не мога да слушам тоя сухар бреееееееееее

абе понякога нещата, не са толкова прости

Нещата винаги са по-прости, отколкото изглеждат, повярвай паячке. Друга работа е, дали ги облагородява човек с излишни съмнения, обстоятелства и разсъждения. Фактите винаги променят значението си, когато съмне.

Хубуу е чи при вас има две раути дет не мислат еднакво - при мене нема такова нещо - съчетава са сичко на едно

Аз съм прагматик....обикновено слушам разума. Минуса на това е, че явно пропускам да преживея някои неща....и може би греша понякога

Ами ас па колкот и да си мисла ко ше праа и ко ше стани - накрая праа кот си искам и какт ми доди - без значение как сам го преценил

Паячке, заслушай се душо в тоя текст..много е истински и правилен за случая
май не ми се получава поставянето..ето:
http://www.vbox7.com/play:ae28e7f0