Не съм се замислял по какво ги подбирам. Аз по принцип харесвам хората, но край мен остават само тези, на които им пука за мен... Тъй се получава.
Имам 100-ци приятели-познати, които се обаждат от време на време за по бира или безплатна консултация... Лошо няма.

Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама-трима
Ала само такива с които даже и в гроба да знаеш че някой
рови земата, рови земята да те измъкне.
Прекрасна истинска песен на Г. Христов

Твърде мнителна съм,за да нарека някого приятел.
Но в трудни моменти за мен или за тях,усещам,че ги има.

Не съм ги подбирал.Всичко се получава от само себе си и в последствие са се доказали в различни моменти и периоди с течение на времето...
Колкото до приятели от нет пространството...там нещата са по-трудни поради отдалечени дестинации и липса на жив контакт,поне не толкова колкото ни се иска.А и аз съм сравнително отскоро в нета,но все пак имам не един и двама с които си имаме симпатии,а как ще се развият нещата впоследствие...времето ще покаже.Не си нахлупвам стереотипи,от нет пространството могат да се породят неподозирани приятелства.Познавам такива хора.нека на всеки да се случва