Тук иде реч за истинските приятели,а не за тези които някъде във виртуалното пространство сте включили в листата си с приятели! Със сигурност не става дума за конкурс за приятели,а за това което е формирано като ценностна система вътре във вас,а оттам и са се образували някакви критерии! Първо критерии за хората с които общувате и второ,за хората които сте готови да допуснете по-близко до себе си,да споделите с тях и въобще да им имате доверие!

Дори в листата ми с приятели не са случайни хора. Всъщност рядко допускам някого много близо до себе си. През годините се напарих достатъчно. Имам малко приятели, но истински, повечето от тях изпитани през годините - и в добри, и в лоши моменти.

А колко време според теб е необходимо,за да оцениш един човек ,дали може да бъде твой приятел или не?

Само листата в главата и сърцето ми е важна...а тя е кратка...
Останалите списъци са формални.
Времето няма никакво значение за преценката според мен

Дали "формалните" списъци не са по-скоро ненужни? Какво представляват те- сервилно отношение спрямо толкова много хора,желание да няма обидени от тези които са ни предложили приятелство,или просто различно разбиране на приятелството ?
Казвайки,че времето няма значение за преценката знаеш,че в такива случаи има нещо което те грабва ! Кое или кои са нещата които могат да те грабнат в едн човек за да го почувстваш много бързо като приятел?

Да, формалните списъци са ненужни, но така или иначе всички ги имаме в един или друг вид...
Откровеността е, това което ме грабва

И последно въпросче за да не ставам досаден! Кои са чертите от характера ти които те правят ценена като приятел? Това няма да е твоя автореклама,а нещо като самооценка.

Същото, което ме грабва - откровеността...На приятелите си нищо не спестявам. Те познават всичките ми лица

Същността на естествения подбор е приспособимите оцеляват
Същността на изкуствения, селекцията

Всъщност за да разчиташ на някого не е необходимо да си близък с него /zybat /. Нещо като стар боен другар. Някой с който сте минали през какво ли не и за който знаеш, че винаги си е на мястото.

А ти,на кой от тях разчиташ-на изкуствения или на естествения?
и да,можеш да разчиташ и на човек,който не ти е приятел,но никога няма да си сигурен ,дали той ще оправдае очакванията ти! А ако се е доказал,то това не го ли е превърнало в твой приятел? Защото знаем,че приятелството не започва с думите "ти си ми приятел" ,а в резултат на взаимоотношенията!