Еееех, колко е хубава младостта. Като чуя такива слова и ми се изпълва душата от умиление.

Не съм точно в младостта,а и ми се струва,че никой не би отказал чувството което описах! Или греша?

Описанието напълно съвпада с красивите приказки, написани от романтични автори. Сигурно мнозина искат да го изпитват.
Но Латро е права - любовта от най-чист вид е родител-дете.

Разбира се,че там е най-чиста! Но аз именно затова още в началото написах,че темата е за любовта между мъж и жена!
А и желанието ми бе всеки да опише своя идеал за любовта,а не да опише каква я е почувствал,как се е разочаровал и т.н. А и именно този идеал описан от всеки може да му покаже,ако е имал разочарования,дали е дал достатъчно за да го постигне,и дали всъщност вината да не се получи не е и в него и това което е чувствал! Подобни теми,ако човек се съсредоточи в тях помагат много за оформянето на характера,а той се гради до последно ,или поне така би трябвало да бъде!

Хората са инертни. Навиците и въжделенията им след определена възраст изключително трудно се променят. Нужен е рязък тласък, породен от медицински/физиологичен/емоционален/съдбовен характер, за да се промени така набраната инерция от привички или начин на възприемане на света.
А що се отнася до любовта - според мен товае чувството, което изпитваш към отсрещния, когото смяташ за част от себе си /тя и той- едно неделимо цяло/.

първо да кажа.............аз съм имал споделена любов.........беше временно споделена , но беше споделна ....бях изключително влюбен , чак не можех да мисля за нищо друго , исках единствено и само да съм с нея и така и ставаше в продължение на няколко години .....това беше ученичиската ми любов .....истинска ....изпепеляваща и непреднамерена по никакъв начин .....но тя свърши ........не ми се обяснява как и защо .......но беше силно и имам белези от това ...макар да са минали почти десет години от тогава .....та защо се включих по темата ..............................моето мнение е , че вечна любов няма ........ защо ? ...защото аз имах всичко за което може да мечтае един младеж ......пари , слава , успехи в спорта ...в училище , много познати и приятели , които ме уважаваха ...къде от страх , къде зареди това което съм .....просто перфектно .......а тя.......най-желаното и най-красиво момиче също със успехи ...както във спорта ,така и в училище ......но нещата пак бяха временни ...за няколко години ................това го казвам не за да се изфукам ....а за да е ясно ...защо твърдя ,че явлението любов е прекрасно , но е до време ...........................оня ден пътувах с един много богат човек към провинцията ............познавам го от няколко години и навлязохме в личните истории ........забравих да кажа ,че въпросния човек е на 60 години ...........и докъто пътуваме и говорим.......той ми сподели за жена си , която е починала от рак .......това преди повече от 20 години ....разплака се докъто шофира .............стори ми се малко преиграно , но после като се замислих.....за какво си струва да отрониш сълза ........за една загубена любов ...ДА и приех ,че наистина така го чувства човека .....а има деца по-големи от мен .....има и жена .....но се разплака ...с думите ......много я обичах .....и май аз съм виновен ...... усетих го , че ако имаше начин , би дал живота си за нея ...... би се жертавал тя да живее , а той да умре ............усетих и че чуства някъква вина ...вероятно не ми казва всичко с подробности , но беше силно и изглеждаше истинско .......въпроса който си зададох аз .........как може едно такова чуство на влюбеност да трае толкова дълго ........може , но само в този си вариант ........защото ....човешкия мозък .....има свойството да очаква и да си представя само хубави неща за в бъдеще ....когато е във влюбено състояние ................той не си представя кофти ситуациите който биха настъпили в тези да речем 20 или повече години ...........мозъка започва да си фантазира ....как ще отиде с любимата на почивка ....там ще се забавляват , ще се разхождат и ще бъде прекрасно .....и съжелява за пропуснатите ЕВЕНТУАЛНИ мигове .....той не си мисли ....как ще те ухапе змия , блъсне кола , която ще те осъкати или пък някой ще натисне любимата ти и т.н.............тези варианти мозъка ги изключва ...когато се отнася за бъдещо очакване ...............просто мозъка има свойство да отделя внимание на хубавите неща .....особено когато е влюбен .................та за това така се е съхранила една такава любов ...иначе любовта се изчерпва доста бързо......сравнитено малко трае по мое мнение..

И защо не, Живота е твърде дълго време Ако перефразираме, Единствения начин да се спасиш от грипа, е да се заточиш на необитаем остров. Шегувам се естествено

Любовта е емоция не начен на живот. Струва ми се по скоро визираш "щастие". Да пробвам да поясня.
Можеш да обичаш от разстояние, но трудно да си щастлив.
Или любовта е дар Божи, но щастието трябва да се заслужи
Всъщност един от най-кошмарните моменти е когато отговора на въпроса, мога ли да я обичам е да, а на мога ли да я направя щастлива-не.



А дори и да опиташ, дали ще ти позволят да го направиш

зависи....понякога всеки компромис или подтиснато желание да ....избягаш, дори без обяснение, може да бъде приет като "жертва"

Може, зависи .. какво му коства на този който го прави.

ква любоФ в тоя пек бе


ЛАТРО: ЩЕШ ЛИ ДА ТА БАННА, СПАМЕР НИЕДЕН