Става дума за любов между мъж и жена! Каква би трябвало да е според вас-какви трябва да са взаимоотношенията между двамата?

Най-чистата любов не е между мъж и жена, а между майка и дете. Всяка друга е достатъчно егоцентрична, за да бъде "чиста". Аз го разбирам като да "жертваш" себе си за другия...а за мъж незная дали мога да го направя. . Зависи от любовта...и от другия....Но човек не трябва да губи себе си....

ми то това е бе паяче...да се жертваш заради другия

Няма начин жертвайки се да не изгубиш част от себе си...
Малка част от сърцата ни винаги остава при тези, които сме обичали

Има и друго мнение - понякога ... жертвайки се, намираш себе си...
... оставяйки част от себе си при тези, които си обичал...

Може би...
Но дали тази част, която остава за нас в крайна сметка не е просто сламка...

зависи как се раздаваш /какво раздаваш и какво запазваш за себе си/, както и на кои го раздаваш.

За мен има само един начин да се раздавам...давам всичко...
Е, после обикновено се чувствам като "разпиляла се напразно", но това е друга тема...
Емоциите са лош съветник...Подбора, който правим под тяхно влияние не винаги е правилния

Ето сега, тъкмо да обобщим тезите и пак отваряш широко вратата.
Мисля, че правилния избор за това как се раздаваш и кому се раздаваш е определящото за чувството, което остава дълбоко в душата - дали на удовлетвореност, защото "жертвайки се за тези, които си обичал, намираш себе си..." или чувството на горчилка, защото си бил употребен и използван.

Аз съм човек който никога не е имал споделена любов,било защото само аз съм обичал,а мен не,било защото мен са обичали,а аз тях не! Но ще споделя ,каква би трябвало да е според мен любовта в най-чистия си вид! Това разбира се е споделената любов! Любов без егоизъм-такава в която правиш всичко възможно за да направиш другия колкото се може по-щастлив и получаваш същото от него,но не като част от сделката "дай за да получиш",а защото и той чувства нуждата да те прави щастлив! Това е себеотрицание,и според мен е задължително за една любов! Човекът с който съм да е мой истински приятел-не само интимен,а въобще,човек с който мога да споделя проблемите си,който да ме утеши когато съм тъжен,който да ме облива с нежността си! Любовта е пълно себераздаване,уважение и коректно отношение спрямо партньора! И най-вече любовта за да е прекрасна трябва да е напълно взаимна,но не по задължение,а по желание! И не вярвам който и да е разумен човек,а не лекомислен,ако любовта му е такава да тръгне да се оплаква или да търси разнообразие,защото видиш ли ,искал си личната свобода! Що за лична свобода дирш,когато си се отдал някому изцяло и безрезервно! Тази жажда за "свобода" идва или когато любовта си е отишла,или когато тя се бърка с някакви други чувства! Защото в любовта двамата искат да изживеят всеки един миг заедно,независимо дали е приятен или не,и колкото повече време са заедно толкова повече и по-дълго са щастливи!
В такава любов искам да живея,но знам,че никога няма да ми се случи!