Смятам, че тия работи се правят очи в очи, в никой случай по телефона или алтернативно такова....Второто е, наистина да е искрено и кратко да съобщиш доводите си...Ако се наложи, може малко да се омекотят причините, за да не се оставя у другия, чувство за малоценност....Най-тежката раздяла е, когато се разделят двама и то не, поради липса на чувства, а по други причини....Тогава каквото и да кажеш, няма нужния ефект

... и тъгата и горчилката остава завинаги в сърцето...

Няма рецепта. Всичко зависи от характера ти и този на човека, с който се разделяш. Има бурна раздяла, има делова раздяла, има мълчалива раздела.

Любовта не е нещо еднозначно.
(Мисля че обяснявах на Марсианеца).
И ако става дума за "щастливо" влюбен, то тогава правилният въпрос според мен е:
Какво по дяволите съм правил с него/нея.
(след като не мога да разчитам дори на това)
/в смисъл лично, чесно и.... както си го написала и е допълнено/

може дан съм наред, ма нищо не схванах

Не. Опитвам да кажа повече от необходимото и става неясно.

Правилният въпрос е:
Какво съм правила с него, когато не мога да разчитам на лично и честно отношение.

Личното и честно отношение се придобива с времето.
Колкото до това,че раздяла може да възникне по други причини...хаха
Последната ми сериозна връзка беше съпътствана от такива.Ако се разделят хора които се обичат по други причини,а не от чувства-това си е слабост,или някой от двамата яко мента.Мене питайте къв хуй съм ял-изолиран от роднини и родители,също и от някои френдове,да се чудиш кво да прайш и кво да ядеш...в продължение на две години и нещо...
Но в крайна сметка се оказа,че не всеки може да издържа,намери си друг мъж.
както каза един от най-добрите ми френдове тогава...винаги можеш да изкараш една жена от калта,но никога калта от главата и Но това е впоследствие на доста събития,не очаквам да ме разберете.

За "личното" съм склонна да се съглася, но не и за "честното"...Какво общо има с времето

Честността се гради върху доверието,а то се постига след време.

Явно аз нещо съм сбъркана...защото подхождам с доверие още от първият момент - нещо като "кредит на доверие"...Ако имам "едно на ум" изобщо не виждам причина да общувам с някого, а какво остава за по-лични отношения...
С времето този "кредит" или ми се връща, или се превръща в "минус" за мен...

Аз имам цяла теория за кредита на доверие. Бях я писал някъде по темите. Ако се сетя, ще ти я покажа