...важното е, Вуте да е зле... За съжаление, типично българско съждение, което ме вади от релси всеки път, когато се сблъскам с него. Имате ли примери около вас, дали нещата наистина са така, или греша...и свестни хора все още има? Толкова ли сме оскотели и овълчени, че да не направим нищо за ближния си...ей тъй,от сърце

Аве чек да му е зле, не - по скоро мое да ми е безразлично - колкот и да са мъчиш не мое да мислиш за сички - само за който трее

Злинко, имам по-скоро предвид абсолютния егоизъм...Разказвах онзи ден на Суис, как там където работя момчетата събираха след боядисване една кола, модел 2008г и половината щипки по подкалниците и таваните, бяха поломени....Ходихме чак до Тойота да им търсим нови...но няма и няма..И аз случайно открих един кашон, пълен с такива, които евентуално биха им свършили работа..Питах подчинения ми, какво прави този кашон там и защо мамка му е скрит, след като колегите му се въртят на пети и не могат да си вършат работата??!Отговора беше:

"Бе е*ал съм им майката, кво ми пука за тях, утре на мен ще ми се наложи и аз няма да мога нищо да свърша...да се оправят както могат"
Туй по-скоро имам предвид....тоталния егоизъм

Ами тес не ги знам вечи - срещал сам, виждал сам, ма не ги разбирам - ората за туй са ора, мое да е с малко ма ше ти покажи човещина - таквис не знам кой ги брои за нещо

знаеш ли, кое е лошото кака.... тоя зима заплата, колкото тяхната....обедната му почивка е с 30 минути повече, щото когато иска отива и си тръгва първи и идва последен покрай останалите, които бачкат, той някак успява да се покрие...и на техен гръб паразитира...Направо ми къса нервите гадното и нагло копеленце...но проблемът е, че не е само един

Бес мърша не мое Ма кат е мноо мършата и мноо мириши - таквис не са праени да работат с ора - нито кат екип, нито само да обслужват ора

то като засмърди мършата...и осмърдява стадото...а всички патят от това

Затова трябва да се решава генерално проблема с мършата...
Имаше при нас една касиерка, която вечно мрънкаше и беше недоволна от всичко, но не си вдигаше задника от стола да дръпне опашката и съответно колежките и се натоварваха и заради нейният мързел. По-лошото е, че покрай нея и другите започнаха да мрънкат за същите простотии.
Беше помолена от управителя (по моя препоръка) да се премести с друг филиал. И там, тъй като не се познава с колежките си все още не смее да капризничи.

При мен няколко пъти се е случвало да попадне мърша.Един най-много го търпях 6мес,другите по-малко.Работата е там,че той кат ми клинчи,и моите пари капят полека лека в канала.Не може оня да ми се прай на тарикат,да мрънкочи пари нямало,туй-онуй,да ми се скатава и същевременно да ми върти мили педерастки очички пред шефове и техници,пък аз да опъвам кат загубен и да го нося и него на гърба си.