Светът отбелязва Геноцида над арменците

1.5 милиона жертви на първия Геноцид на 20-ти век

В годините 1915 - 1918-та, по времето на насилествена депортация на арменците от техните изконни земи на територията на Османската империя, умират повече от 1.5 милиона души - повечето от които жени, възрастни хора и деца. Много държави по света тогава се обявяват против политиката на тогавашното Младотурско правителство, но безуспешно. Поведението на османските власти е определено от света като "престъпление срещу човечеството".

На 24 април, всяка година, милионите арменци по цял свят отдават почит на стотиците хиляди загинали свои предци. Много страни в Европа и Америка официално са признали Геноцида над арменците. Сред тях са Франция, Белгия, Швеция, Канада, 32 американски щата. Но и много страни се въздържат да го направят заради желанието си да поддържат добри отношения с Турция. Самата Турция не желае да признае геноцида, отричайки историческия факт, което пречи на нормализирането на отношенията й с Армения, която е неин съсед.

Историци припомнят думите на Хитлер, казани преди да нападне Полша на 1 септември 1939 г.: "Кой днес още говори за изтреблението на арменците".

за жалост е истина ,
и това е лицемерието на днешното време

истина е, разбира се! Турция заграбва територията и оттогава Армения няма излаз на Черно Море - остава вътрешна държава и величествения Арарат е вече турски. Бях в Ереван преди години и няма да забравя погледа на един дядо. Навсякъде около нас пустош и камъни; Слънцето препича и той отправил жаден взор към хоризонта на запад, където гордо се извисява заснежения връх на Арарат.

Нали знаеш, Санд....истина е това, което изнася на Големите...останалите сме букви безгласни...
Или си забравил, че не сме били под турско робство, а с турско присъствие...и, че всъщност Баташкото клане, било една художествена измислица

Годишнина от рождението на Петя Дубарова

На 25 април 1962 г. е родена Петя С. Дубарова - българска поетеса. Публикува за първи път в сп. "Родна реч" на 14 години стихотворения, импресии, есета, кратки разкази. Самоубива се на 17-годишна възраст.

Тя е автор на книгите "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчествоо й ”, сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).

Песните на Петя Дубарова
http://www.vbox7.com/play:db77f7c7


ИЗПОВЕД
(след родителската среща)

Защо? От мен ли пак ти се оплака.
Но как? Та аз не пея вече в час.
Дори звънеца трепетно не чакам -
мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз

през този срок съвсем не се разсмивам
във час, когато другите мълчат.
Не съм необуздана, бурна, дива
дори и в събота. Но някой път

така ми се приисква да избягам
от всички тези думи и числа
и вятър на гърба ми длан да слага,
да тичам с автобусни колела.

Тогава аз забравям за урока
и моите разтворени очи
се пълнят мигом с хиляди посоки...
Класът урока слуша и мълчи.

В такива часове аз тихо бликам
най-искрените свои стихове,
но чуя ли, че името ми викът,
ги скривам като малки грехове

в очите си. Как хубаво, горещо
е с тяхната червена светлина!
Но днеска - след родителската среща,
те всички се превръщат във вина.



ТРАМПА



Нагази голо лятото в морето.
Изхвърли всички мъртви водорасли.
Разстла нов пясък в дъното, където
седефите като деца са расли.
Изопна фарът мъжкото си тяло
и някакво желание се пукна
в окото му от блясък натежало...
. . . . . . . . .
С внезапен скок към дъното се мятам.
Гребат вода ръцете ми изкусни.
И сякаш дишам под водата
с амфибийни гърди, с делфински устни.
Под мен зелени кръгове светлеят,
но пулса ми нагоре се катери.
Пристанища в минор сиренно пеят.
От техните разтворени артерии
тече мазут, изтича смърт в морето.
Плачи ти, лято - бъдещо сираче!
Ела сега, спасителю поете,
не с лист и молив, не за да заплачем!
(Как лесно е да плачеш върху листа!)
Побързай, братко! Да заключим нека
отровата и силата нечиста,
която е обхванала човека!...




ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

Винаги съм се чудил какво ли е да си такъв феномен?
Не живяла и 1/4 от един човешки живот, а оставила такова наследство.
Някои хора си струва да ги е имало (ако ще и да живеят 80г.) само заради едно стихотворение или картина, които са създали... а туй момиче - досега не съм чел едно нейно стихотворение, което да не ми е хресало или въздействало. Натъжават ме с тяхната сериозност и тъга... но ми харесват.