Недоизказаните неща....в общият случай.....
В ежедневието много често ми се случва да НЕдоизказвам всичко, което мисля...не защото не мога, не защото не искам и не защото ме е страх........
Но.........ако въпреки многоточието ми се появи усещане, че някой ме разбира...тогава този човек тутакси ми става близък (няма иконка за това)
Та въпроса ми е: кое сближава повече хората - "точната дума"....недоизказаната...или всичко е в границите на моята илюзия.........

при всеки е различно

А пък аз все оплитам конците. Като реша да съм пряма - стряскам хората с директността си. Когато говоря с недомлъвки - никой не ме разбира правилно и все се получават конфузни ситуации. До гуша ми идва все аз да съм виновна.

Жулка, аз рядко не съм те разбирала Макар, че при мен също се получва така....откритостта и откровеността ми плашат, а когато съм дискретна и прикрита, ме обвиняват в надутост и притворство И не знам накрая- Аз ли Грешно ти го Казах, ти ли Грешно ме Разбра Може би нетърпеливостта и припряността ми са грешна стратегия, но съм си такава....Често не казвам всичко, защото знам, че вероятно няма да ме разберат правилно...пък някои вадят думите от контекста и става манджа с грозде Стигала съм до моменти,да се обяснявам по един час като кифладжия И...пак да не съм сигурна дали са ме разбрали.Изгубени в превода

Ас сам за туй като са говори да са говори кат са казва сичко къкто тряаа - ако ше е казано-недоизказано по-убуу да са мълчи - и у мълчанито нема лошо
Па те тиа де мое да ма разберат и между многоточията поначало ше са ми близки

В ежедневието, като изключим тривиалните неща .... и малко на брой близки хора ,
Не казвам нещата директно.
Предполагам е възпитание, така съм свикнал и .. може би донякъде разглезен. В смисъл очаквам, че трябва да ме разберат.
Директно казвам, обикновено когато съм меко казано бесен. Старая се да говоря тихо, дори безизрано . Предполагам, трябва да се получи нещо като удар с камшик
А и още един случай, коато обяснявам какво и как трябва да се направи от някой Мога да се отплесна и да разяснявам подробности дълго и многократно. НАправо досаден недостатък. Трябва да поработя върху това

Оф...сега като се чета май всичко е в границите на моите илюзии

Кажи на човек, че има триста милиона звезди (в Галактиката)
и той ще ти повярва,
кажи му че пейката е боядисана,
и той ще пипне да провери

Из, каноните на емпиризма,
по известни като Законите на Мърфи

то който не разбира многоточията както и да му го кажеш, пак ще разбере неправилно затова удряй с лопатата където свариш ...

Оф...става ми сложно...
В общият случай "многоточията" са моят начин на комуникация...успешен мога да кажа....
Но има хора, за които това не ми е достатъчно...знам, че не греша, но искам и да чуя всичко в прав текст...
Какво е това?...максимализъм?...или мой страх?...