аха.....мислите ти са горе долу по смисъл, че тоя щом е стигнал до тук....ше мине и по далече....и страха е много силен.

за това жертвите на изнасилване рядко се съпротивляват...а не защото, както някои "гении" съм виждала да пишат, им харесва

Със Симпли говорехме за домашното насилие....една от темите, която все се заричам да не подхващам, защото ми действа зле. Но и при изнасилването е горе-доло същото - просто гледаш да оцелееш и всичко просто да свърши. Лошото е, че после идва страшното - когато не можеш да забравиш. Когато се чувстваш виновна, омърсена и трябва да се опиташ да се пребориш с кошмара, със спомените.....и да намериш изход, за да продължиш напред. Нещо, почти невъзможно. Затова и тези гадове трябва да бъдат убивани. Защото вярно, че не отнемат човешки живот, но отнемат душата. Това е много по-жестоко.

Мисля, че при каквото и да е посегателство върху личността, емоциите са сходни

начинът да го преодолее е да говори за това.
ако трябва да се присъедини към група от жени, на които им се е случвало същото. мисля че имаше дори такава организация...
ако го държи в себе си, може и да го потисне и изтласка нанякъде, ама не се знае като какво чудовище ще се връща към нея спомена, при стъпки зад гърба й по тъмно. а затова как ще погледне вече мъж, не ми се мисли изобщо